неделя, 24 април 2016 г.

The symptoms of being human

Разбрах заглавието от една от многото буктюбърка, които гледам и останах без дъх четейки я.
Главният герой,който се казва Райли и е gender fluid(няма никакво значение с какъв пол е роден,всичко е до това как се чувства човекът. Някой дни може да се чувства повече момче,други- момиче  ). Райли се мести в ново училище,където намира приятел и любов,но също преминава и през много отвратителни неща,някои от които и до ден днешен могат да се случат.
Вдъхновяваща книга е. Силна също. Докато е четях в училище, щях да се разплача два пъти. Не казвам,че няма щастливи моменти,има,но просто лошите са толкова повече. Книгата е истинска. В днешно време,в 2016 година,когато създаваме толкова много неща е откриваме още толкова,хората все още не са осъзнали,че не може всички да сме еднакви. Книгата ме разчуства и ядоса. Разчувства,защото освен,че беше близка до мен, тя показва,че трябва да си такъв какъвто си. Без значение дали ще те обиждат и смеят или въздигнат на пиадестал и кланят. От друга страна съм разочарована,ядосана,защото има толкова деца,които биват подигравани,убиждани,смачквани от обществото само защото не се вписват във въображаемите му стандарти. И все пак на въпроса "защо не направиш нещо?" се отговаря с "Какво да направя? Децата са гадни навсякъде". Не е лъжа. Безсилието ме изпълва точно в такива моменти,защото съм наясно, че не мога да направя нищо за да помогна,но бих дала себе си за да предпазя хилядите деца,които преживяват това. Не мисля,че само аз се чувствам така,обаче.
Мога да говоря за това още много,но да се върна към темата. Книгата беше една от най-съществените книги,които съм чела от седмици. Обожавам я. И скромните 300 страници по никакъв начин не задоволяват желанието ми за още. 
   

АЗ

Нямам си никаква представа какво да напиша в този първи пост. Би трябвало да кажа нещо за себе си,нали ? Ами аз съм Светла (светлината в животите на много хора), на 15 съм и уча френски. Това е!
До като растях,запознавайки се с толкова много различни хора, винаги е имало моменти, в които се опитвах да стана част от цялото,от групата. Ами, да ви кажа почти никога(да не кажа никога) не ми се получаваше,но за сметка на това ми донесе много разочарования и сълзи. След всичките тези многобройни опити да съм някой,който не съм,се оставих на течението. Казвам всичко това,защото колкото и да се опитвах да се променя според другите,едно нещо остана такова каквото беше още в началото- любовта ми към книгите. Чета от малка. Започнах с традиционните детски книжки от рода на " Пипи дългото чорапче" и "Карлсон,който живееше на покрива " и двете от А.Лингрен (една от многото ми любими писателки) и до този момент чета почти всичко,върху което ми падне погледа. Книгите за мен са наркотиците за друг.
Музиката,музиката е нещо необятно. Не знам от къде да започна,а ако започна няма да свърша(поне не скоро),така че ще кажа само,че без музика не мога.