сряда, 30 ноември 2016 г.

12 мисли, които имах докато четях "Аз съм пратеника""

1. "Да му се невиди това е дълбоко"
2. "Това е вероятно най-тъпото нещо, на което съм се смяла толкова"
3."Одри ще се стегне ли скоро?!?"
4."А докато си говорим за стягане,  Ед спри да се самосъжаляваш да му се не види."
5."Са тия двамата що трябваше да го бият?!"
6."Марв, Марв СПРИ ДА СЕ ЗАЯЖДАШ СА ВСЯКА ДУМА ,БЕ ЗАДНИК!"
7."Аз за безплатна бира и храна също отивам навсякъде,само казвам."

8."Таз жена, майка му по-голяма кучка може ли да е?"
9."Тлябваше да застреляш изнасилвача,Ед"
10."Портиер = любов"
11."Джеймс, знаех си, че ще се върнеш!"
12."Аз не съм пратеника, аз съм посланието- не сме ли всички, въпроса обаче е за кого."
Честно идненадана съм, че изкарах цели 12 неща, даже по-скоро, че толкова голяма част от книгата ми е останала в главата. Беше хубава, признавам си го. Не беше това, кето очаквах нито от сюжетна гледна точка нито от герои. Не смятах да споменавам героите, защото ще
задълбая, но така и така вече го направих така че да си кажа- хареса ми, че имаше такова разнообразие от характери, които бяха реалистични и въпреки това всички по своему си приличаха един на друг, най-вече в проблемите. Харесва ми посланието, което носи книгата, Маркъс Зюзак не разочарова и в тази част. Книгата си заслужава, няма какво повече да кажа, всички чели я ме разбирате на пълно, а тези които все още не са- че ме разберете, спокойно.
 Надявам се поста ми да ви е харесал и съжалявам за изчезването ми толкова време от всякъде.

+13."Така е брат,така е"...не се въздържах и става въпрос за това- Only in today’s sick society can a man be persecuted for reading too many books.

събота, 19 ноември 2016 г.

The book GIF tag

В този пост ще си говорим за това как в момента се чувствам като човек от екипа на Buzzfeed специално онези дет хвърлят кубчета за да определят видеото щот нямат идеи, сeщате ли се?!
Днес съм много забавна, знам, обула съм си забавните чорапи...
Както и да е, знам че не съм публикувала нищо от доста време, въпреки всичките книги, които чета, ама първо имам чувството, че всичко стана много еднотипно и само ревюта поствам и второ нито една от тези книги, не ми се струва достойна за ревю тук. Някакси всички са средно ниво и нямат нищо кой знае колко впечатляващо, необикновено или като цяло причина заради, която заслужават да бъде писано за тях (ако не се излъчва скромност от това изречение...)
Затова днес ще направя таг, за разнообразие и то с едно от най-любимите ми неща - Гифчета.

Enjoy!

 На кратко преди да преминем към забавната част, нямам си на идея от кого от е създаден и общо взето представлява реакция с гифчета на 10 книги, избрани от човека, който те е тагнал. Верятно се чудите "Как тогава ще го правиш, щом си антисоциална и нямаш приятели да те тагнат?!" ами мои скъпи читатели, за мое най-голямо щастие момичето, от където го видях (която се казва Беатрис и блогът е Dreamland Book blog ) беше оставила в края на поста си 10 книги за всички желаещи в последствие да го направят (Господ да те благослови Беатрис!) обаче се оказа, че много от тях не съм ги чела, затова съм ги сменила повечето.
 А да преди да продължа тагвам всички, които не са го правили/ звучи им интересно и искат, в края на поста ще оставя книгите.

*Aristotle and Dante Discover the 
Secrets of the Universe by Benjamin  Alire Sáenz 
(Аристотел и Данте откриват тайните на вселената)
(Не съм го чела, упсс)

Резултат с изображение за idk mate gifs
Резултат с изображение за hilarious sorry not sorry gifs

*Vicious by V. E. Schwab
Резултат с изображение за хдш фьа ьш ьвв gifs
Резултат с изображение за pretty damn good gifs

*Percy Jackson and the Lightning Thief by Rick Riordan (Пърси Джаксън и   крадеца на мълнии)

Резултат с изображение за mcgonagall gifs
Резултат с изображение за in love gifs

*The Book Thief by Markus Zusak (Крадецът на книги)

Резултат с изображение за exo love gifs

*The 5th Wave by Rick Yancey (Петата вълна)

Свързано изображение

* Hex Hall by Rachel Hawkins (Хекс хол)

Резултат с изображение за pretty damn good gifs

*The night circus by Erin Morgenster (Нощният цирк )

giphy (1)

*Throne of glass by Sarah J.Maas 

(Стъкленият трон)

Резултат с изображение за game of thrones gifsРезултат с изображение за game of thrones gifs

*Cinder by Marissa Meyer (Синдер)

Свързано изображение

*The Perks of Being a Wallflower by 
Stephen Chbosky 
(Предимствата да бъдеш аутсайдър)

Резултат с изображение за game of thrones gifs

Ако искате да направите тага, това са книгите от мен:
    1. "Бляскавият двор" от Ришел Мийд
     2. "Легендата" от Мари Лу
      3 . "Ш-ш-шт" от Бека Фицпатрик
       4. "13 причини защо" от Джей Ашър
        5. "Сребристи сенки" от Ришил Мийд
         6. "Да убиеш присмехулник" от Харпър Ли
          7. "Самодива" от Краси Зуркова
           8. "Аз съм пратеника" от Маркъс Зюзак
            9.  Класика 
             10. "Кутия за птици" от Джжош Малерман

И тъй като съм на вълна Хари Потър,а в този пост ми се струват твърде малко гифчета на тази тема ето още едно...
Свързано изображение














събота, 12 ноември 2016 г.

"Домът на Мис Перигрин за чудати деца"

  относно последния ми пост с гифчето "#READ THE BOOK"- не, просто недейте или пък я прочетете и решете за себе си дали си заслужава, защото за мен просто не си заслужаваше.С хората, които са чели цялата поредица ще се съглася само с едно нещо- историята във филма и в книга са две напълно различни неща.
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
  От къде да започна просто нямам идея. Историята не беше нищо впечатляващо, героите бяха детински, а начина на писане просто е разочароващо плосък. Дори не мога изцяло да оценя потенцяла на историята заради стила на автора, да не говорим, че самата тя си имаше пропуски. Няма да влизам в детайл относно това, ама може ли да знам как е окей да отидеш на един остров ей тъй, щот дядо ти е умрял, да направих очен контакнт с момичето, в което той е бил влюбен и ти това го разбираш две страници по-късно и буквално на следващата страница вече сти като "Целуни ме! Целуни ме!"....К'во по дяволите?!? Доста от вас може да се сетят, че примерно филма "Вечната Аделайн" има подобна история, ама не е същото.Някакси във филма, тя се бореше срещу това, чувстваше се виновна, цялото нещо беше 
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
предадено по един оневиняван начин, ама тук с това досадно, богато хлапе за главен герой просто не мога да го приема. Вече казах мнението си за главния герой... ако не го разбрахте смятам го за недорасло, наивно и  разглезено хлапе, което има голяма роля в разочарованието ми от книгата.Относно другите имам много смесени чувства. От една страна 

въпреки всичките страници, където ги има, не успях да ги разгранича като характери, като различни герои, от друга обаче имаме двама- трима, които бяха с доста изявени характери, Ема примерно, но като цяло нямам и добро впечатление от тях. Нещо, което ме учуди, беше че след толкова години прекарани затворени на едно място в телата на деца, те не бяха 
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics

станали повече от това- те си бяха просто деца, физически и психически. Някакси не мисля, че това е което авторът е искал да покаже със заглавието или книгата като цяло. Просто имам чувството, че ако беше написана от някой друг и реално бяха изчистени пропуските би се получило, но това би било изцяло различна книга за добро или зло.      
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics

Между другото харесвам мис Перигрин много повече във филма, като образ и личност, от колкото във книгата. За бога тя ги е кледала тези деца от колко години и на нито не едно място не почувствах някакви "майчински" чувства от нея към децата и обратно.
  Не знам, не ми харесва, едва ли ще прочета следващата и не мисля, че си струва като цяло.

понеделник, 7 ноември 2016 г.

Познайте кой гледа...

..."Домът на Мис Педигрин за чудати деца"
 Само да предупредя, че впечатленията ми се базират изцяло на филма и не мога да правя никакво сравнение с книгата/те, тъй като все още не съм чела нито една от тях.
  Самият филм, за мен беше страхотен. Не знам до каква част се доближава до книгите (чувала съм някой неща, но това по-късно), но като човек, който има основно понятие за книгите мисля, че всичко е представено по доста добър начин и доста близко до историята.
 Нещо, което ме впечатли беше, че е интересен. Въпреки доста клишираната идея на сюжета като цяло, която е позната на зрителя от антични времена (тоест един герой, пред който възниква проблем, той тръгва да търси изход и в един момент намира положителен такъв. ) 
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children tumblr
Тъй като напоследък наблюдавам някакво цялостно губене на смисъл и интерес да не забравя и креативизъм в голяма част от филмите, които излизат постоянно. Нищо друго, което ми прави впечатление е факта, че все повече и повече книги стават филми, което ме навежда на мисълта, че филмовата индустрия е вече изчерпана. Сериозно не мога да се сетя за филм, който да не е базиран на книга, да не е от преди 10 години и реално да ми е бил интересен. Не  казвам, че няма такива, просто или са от преди 10 години или не са успели да пробият поради една или друга причина. Докато говоря за това, ако се сетите за хубав филм излязъл преди година две, който наистина си заслужава гледането се чувствайте напълно свободни да споделите, щи ми е интересно. Преди обаче да продължа към филма, ми е много интересно защо филмите така загубиха стойността си на изкуство? Защо спряха да се докосват до хората и започнаха да се въртят около пазарната икономика и добрите мениджъри? Защо забравиха от къде идват и започнаха да се стрямят към всичко друго, но не и важното? (Този въпрос ме навежда на толкова много други теми,те са за друг път обаче.)
Резултат с изображение за Домът на мис Перигрин за чудати деца film Сега ще спра да бъда дълбока и ще мина към същинската тема на поста ми, а именно "Домът на Мис Пидигрин за чудати деца". Започвам от героите тъй като те са ми любимата част, най-вече Ева Грийн. Мисля, че химията между героите се получи страхотно. Не знам до колко има разминаване с книгата, но героите във филма бяха изиграни от перфектно подбрани актьори и успяха да създат химията между себе си, нищо че не разбрах как Ема и Джейк се влюбиха толкоз бързо ма това мога и да го игнорирам, тъй като вниманието на зрителя не беше насочено толкова към романса колкото към битката с лошите. Историята както вече казах по-горе, лично за мен беше добре направена е най-любимата ми част вероятно бяха ефектите и колко реалистично всичко изглеждаше.
Резултат с изображение за supernatural impressed gifs  Трябва да кажа, че наистина не очаквах това, въпреки че съм наясно колко много хора харесват книгите. Това ме навежда на мисълта, че скоро може да очаквате и ревю на книгите, тъй като смята да ги започна, най-вече защото имам чувството, че всичко е доста основно и сякаш искам да се потопя доста повеча в света на ттези чудати деца. За тези, които са чели книгите и се чудят дали да гледат филма ще кажа, че доколкото разбрах филма не е базиран само на първата книга, а на трите и може даже да останете леко разочаровани от него.(За това мнение благодарим на Евчето, за която все още не съм наясно дали ми чете блога.) 
Резултат с изображение за read it gifs  Като цяло мисля, че е един доста сполучлив филм и бих го препоръчала на всички обичащи приключенията независимо дали са чели книгите или не. Ако не са и тях бих ви ги препоръчал, защото ако се доближават поне малко до филма (а аз доколкото разбрах филма по скоро съвсем малко се доближава до тях) значи са невероятни.

събота, 5 ноември 2016 г.

"Бляскавия двор"

 Относно тази книга имам много въпроси от рода на "Защо са я издали?","Кой е решил, че е хубава?", "Ришел Мийд...защо?". Просто останах без думи като започнах да я чета, без положителни, не мислете, че не спирах за да си обяснявам как това, което правят е глупаво, нелогични, досадно и ми лази по нервите.
Обикновено бих започнала с параграф относно автора или за какво се разказва, но сега няма да започна, защото ако има такъв параграф това означава, че дори ако не я познавате може да ви заинтересува, което ще бъде огромна грешка, тъй като книгата е всичко друго освен интересна.
  Предимно бях скептично настроена още в началото, но след пост на Теди от Books are magic ( това е поста) реших да и дам шанс. Съжалявам, обаче това просто не ми харесва в нито един аспект. Предполагам просто не е моята книга, тъй като аз съм доста придирчива към главните герои и самата книга като цяло.
  Не знам от къде да започна с това, което не ми харесва. Може би от самата история, тъй като тя беше основната причина да се хвана на въдицата, че книгата е добра. Това, което можем да прочетем на гърба на кннигата или в goodreads, когато я потърсим е нещо съвсем различно от това, което всъщност е книгата, поне това е моето впечатление за първите 103 страници, тъй като я изтърпях само до 6 глава. Препрочитам   синапсиса за да видя какво не мисля, че е така и се оказва, че аз отново имам голямо желание да прочета     Резултат с изображение за glittering court bookstagramкнигата, но нямам никакво намерение да търпя Аделейд с "несломимия и дух" или любовния триъгълник, който се заформя. Относно историята, мисля че е добра като идея, защото е нещо вече отдавна клиширано и знаещо се, но все пак тръпката си остава. Това, което не е окей е начина , по който е написана самата книга. Плюс, че от едно приключение с силна главна героиня, книгата става едномрънкана разлято на 582 страници, а от нашата "силна главна героиня" няма и следа.
 Мисля, че голяма част от читателите на тази книга се подведоха от славата на Мийд като що-годе приличен автор с добри романтични части в книгите си (на това няма как да противореча), но сякаш тук се изложи много сериозно лично за мен. Книгата няма вид на написана от известн и проспериращ автор, познаващ книжната общност, а по-скоро на написана от наивен новак мъчещ се да пробие.
Резултат с изображение за disappointed gifs  Просто съм разочарована от това. Едва ли ще я допрочета, но и това може да стане, защото ми стана интересно. Но освен нещата да се влошат друго няма да се случи.

четвъртък, 3 ноември 2016 г.

October wrap up

Резултат с изображение за october wrap up

И още един месец се изниза някакси (Коледа е другия месец), коетто аз изобщо не усетих и не осъзнах кога стана, защото ако бях този пост нямаше да го пиша сега. Както и да е имам чувството, че това беше доста продуктивен месец за мен. Като започна с оценки, мина  през статуса ми на социална пеперудка и приключа с блога ми. Това може да не е много явно, особено с последното, но ще се изненадате да разберете, че имах подготвени още поне 4-5 поста, просто един път ме мързеше та едва гледах, другия трябваше да се занимавам с училищни неща, абе основно все ми се спеше/ мързеше та си намирах друга работа.
 Нов месец, ново начало (защо ли това ми напомня на ония мизерни обещания на Нова година дето никой не спазва!?!) да се надяваме, че някакси най-накрая ще се наспа и ще науча значението на думата организация и на термина- разпределяне на времето. А дано!
Аз малко се отнесох, за което съжалявам, та книгите, които прочетох този месец:
1." Crooked kingdom"-ревю тук
2."Made you up"- Това трябваше да има ревю, ноо защо?!? Както и да е, книгата беше интересна като идея и герои. Даже мога да кажа, че героите ми бяха любимата част. Занимателно е, но не е нещо абсолютно ново и различно. Въпреки това, се радвам че успях да зърна света на едно момиче болно от шизофрения и че книгата не я съжалява по абсолютно никакъв начин, а даже я прави по-силна.
3."Three dark crowns"-ревю тук
4."Falling kingdoms"- Дори не искам да започвам, сериозно. Това е ужасно. Имах чувството, че получавам дежаву. Същото нещо ми се случи и със "Самодива" на Зуркова. Историята от където произлиза идеята е креативна и интересна и единствено това си струваше в цялата книга. Героите бяха непоносими, а сюжета повърхностен и доста основен. Ако историятаза вещиците и магията и всичко останало беше разгледана и разтворена малко повече, може би щеше да ми хареса повече. Наистина се чудя дали да чета следващата, тъй че много ще се радвам ако някой, които ги е чел ми каже дали си струва да продължавам.