Днес ще ви предложа пет класики, които са изпълнили сърцето и душата ми с надеждата, че все пак класиките не са толкова зле. Оказа се, че не съм толкова навътре с класиките колкото си мислех, но това е породено от огромното ми желание да чета каквото ми падне пред очите без да мисля, че може да има и по-добро. Имам намерение да прочета...
Здравейте прекрасници! Как сте днес? Бяхте ли ползотворни, доиска ли ви се да се гръмнете, кажете! Аз не пристъпих към масовото самоубийство, което обмисляме с класа ми, а бях "ползотворна " и направих живота си пълен, прочитайки най-обсъжданата и чакана книга вероятно тази година- "A court of wings and ruin". Преди да продължа с ревюто ще спомена, че излиза и на български, септември ако не се лъжа, така че ще можем да ѝ се насладим и на прекрасният ни майчин език и че не написах веднага ревюто, защото исках да се уверя в преценката, чувствата и мислите ми към романа.
Маас за пореден път доказа, че има накъде по-лош да става нечий живот и заслужава бурни аплодисменти! Освен това показа на верните си читатели, че може да пише и хубави краища, че е познавателка на най-различни всеизвестни митове и харесва Наруто. Както обикновено обаче много от другите характеристики на Маас си остават същите- силните женски и мъжки герои, заплетените сюжети, неочакваните обрати, прекрасните любовни моменти и страстните секс сцени. И те лично ме розочароваха .
Третата книга в поредицата на Маас има страхотен сюжет, започващ от края на предната, който пък от своя страна остави всичките ѝ читатели без дъх. В началото честно за мен не беше особено напрегнато, отмъстително и/или стресиращо, колкото по-скоро скучно. Виждаме Тамлин в една глуповата и съжелителна светлина (все още отказвам да вярвам, че той е най-лошия в цялата книга ), а Лусиан отново в играта. Наистина много харесвах Лусиан и се радвам, че Маас не реши и него да направи анти-герои. Приятелството им с Фейра продължава здраво до края на книгата и радва читателското сърце.
Рисанд отнова разтопява сърца, превзема сънища и мечти и най-вече не разочарова. Вече се вижда и нежната му страна, но е далеч от това да бъде реалистичен или поне наподобяващ на реалистичен герои. Всъщност това е проблема на Маас, но жената се мъчи, което също е нещо. Фейра както винаги е перфектна и е олицетворение на "всяко зло за добро". Какво да ви кажа, не съм особено впечатлена от нея , разбира се не я и мразя- просто ми е някак неутрална.
Сега Касиан и Нестя бяха далеч, далеч по-интересни, но затова като си прочетете романа. В Азриел има наченки на разкриване и би си струвал четенето, но това ако бог Маас реши да ни дари с малко повече негови моменти.
Неочакваните обрати бяха забавни, но не толкова неочкавани имайки впредвид, че това не е втората или третата ми книга на Маас. Това, което не очаквах със сигурност беше края и един/ два момента в книгата, където даже почти ревнах, с тях е свързан и Наруто между другото, така че четете и ще разберете.
Това, което не ми се понрави особено бяха диалозите в някой моменти-бяха много неловки, как всички трябва да са по двойки, как имаше дупки в сюжета, как сякаш винаги някой трябваше да слезе от платформата, за да блесне друг, цялостното "бързай бавно" и "всяко зло за добро", последната глава, написана само за край, цялото това "напрежение" и преувеличение, нелепите моменти, края, факта че голяма част се върти около любовната връзка и набляга само а нея и още достатъчно, но ще спра до тук защото има и хубави моменти и не е напълно разочароваща лично за мен. Все пак не съм особено доволна също и изпитвам лек неприязън като се замисля за тази книга.
От третата книга в поредицата на Маас можете да очаквате да ви хване, да ви накара да изпитвате неудлетворима жажда за кръв, да се смеете заговорнически, да ви удари два шамара, да ви разбие сърцето, да върне няколко живота обратно и да ви даде не лош край, а даже и може би да ви направи щастливи.
Извинявам се за спойлерите в случай, че съм вкарала и се надявам, че като я прочете ще изкажете мнение. Надявам се, че на вас ще ви хареса и ви пожелавам прекрасна неделя!
Маас за пореден път доказа, че има накъде по-лош да става нечий живот и заслужава бурни аплодисменти! Освен това показа на верните си читатели, че може да пише и хубави краища, че е познавателка на най-различни всеизвестни митове и харесва Наруто. Както обикновено обаче много от другите характеристики на Маас си остават същите- силните женски и мъжки герои, заплетените сюжети, неочакваните обрати, прекрасните любовни моменти и страстните секс сцени. И те лично ме розочароваха .
Третата книга в поредицата на Маас има страхотен сюжет, започващ от края на предната, който пък от своя страна остави всичките ѝ читатели без дъх. В началото честно за мен не беше особено напрегнато, отмъстително и/или стресиращо, колкото по-скоро скучно. Виждаме Тамлин в една глуповата и съжелителна светлина (все още отказвам да вярвам, че той е най-лошия в цялата книга ), а Лусиан отново в играта. Наистина много харесвах Лусиан и се радвам, че Маас не реши и него да направи анти-герои. Приятелството им с Фейра продължава здраво до края на книгата и радва читателското сърце. Рисанд отнова разтопява сърца, превзема сънища и мечти и най-вече не разочарова. Вече се вижда и нежната му страна, но е далеч от това да бъде реалистичен или поне наподобяващ на реалистичен герои. Всъщност това е проблема на Маас, но жената се мъчи, което също е нещо. Фейра както винаги е перфектна и е олицетворение на "всяко зло за добро". Какво да ви кажа, не съм особено впечатлена от нея , разбира се не я и мразя- просто ми е някак неутрална.
Сега Касиан и Нестя бяха далеч, далеч по-интересни, но затова като си прочетете романа. В Азриел има наченки на разкриване и би си струвал четенето, но това ако бог Маас реши да ни дари с малко повече негови моменти.
Неочакваните обрати бяха забавни, но не толкова неочкавани имайки впредвид, че това не е втората или третата ми книга на Маас. Това, което не очаквах със сигурност беше края и един/ два момента в книгата, където даже почти ревнах, с тях е свързан и Наруто между другото, така че четете и ще разберете.
Това, което не ми се понрави особено бяха диалозите в някой моменти-бяха много неловки, как всички трябва да са по двойки, как имаше дупки в сюжета, как сякаш винаги някой трябваше да слезе от платформата, за да блесне друг, цялостното "бързай бавно" и "всяко зло за добро", последната глава, написана само за край, цялото това "напрежение" и преувеличение, нелепите моменти, края, факта че голяма част се върти около любовната връзка и набляга само а нея и още достатъчно, но ще спра до тук защото има и хубави моменти и не е напълно разочароваща лично за мен. Все пак не съм особено доволна също и изпитвам лек неприязън като се замисля за тази книга. От третата книга в поредицата на Маас можете да очаквате да ви хване, да ви накара да изпитвате неудлетворима жажда за кръв, да се смеете заговорнически, да ви удари два шамара, да ви разбие сърцето, да върне няколко живота обратно и да ви даде не лош край, а даже и може би да ви направи щастливи.
Извинявам се за спойлерите в случай, че съм вкарала и се надявам, че като я прочете ще изкажете мнение. Надявам се, че на вас ще ви хареса и ви пожелавам прекрасна неделя!
Да започнем с книгите, че за това ми е блога (не че си личи). Мисля, че прочетох повече от 2 за разнообразие!! Не знам какво ми се случва наистина, имам желание да чета, ама ... Ако спра да чета книги ще съм съкрушена, защото ги чета от малка и са една от малкото непроменливи в живота ми и се ги харесвам. Не искам...
"Великият Гетсби" е един, даже всъщност най-известният роман на познатия американски писател Скот Фитцджералд( за когото има и сериал в случай, че се интересувате), кооято след смъртта му става една от най-известните книги някога и се счита за класика.
Самата новела е само 150 страници дълга, което аз не очаквах и бях изненадана от, но в този скромен брой страници той успява да представи напълно завършена даже сравнително интересна история с всичките ѝ необходимостти (под това разбирайте, че си има начало, край, развитие, проблеми за решаване и решения следователно).Това, което харесах в новелата беше историята, защото както казах само по себе си беше интересна и стилът му, макар че на някой места не ми се нравеше особено- често се казва, че има хора, на който им се получва да описват и такива, при които е мъка да преминеш през описанията, Фитцджералд е от вторите.
Героите ми от една страна бяха контрастни като образи, което ги доближи повече до реалния човек и придаде достоверност на романа, но от друга страна са изградени сравнително слабо и предсатвени като еднопосочни и еднопластови (с изключение на Дейзи и още един двама). Разбира се обаче е труно да изградиш дълбок образ на толкова много герои в толкова малко обем, така че тези са задоволяващи и достатъчни за историята и развитието ѝ.
Както малкият брой на страниците в тази книга, така и моите думи за нея няма да са много. Не съм особено впечатлена "Великият Гетсби", но не е като да я ненавиждам така че мога спокойно да кажа, че това е една приятна история за дните, в който ви се чете, но имате твърде малко време.
Надявам се да ви е било интересно и ако сте чели книгата бих се радвала да чуя какво мислите за нея.
Самата новела е само 150 страници дълга, което аз не очаквах и бях изненадана от, но в този скромен брой страници той успява да представи напълно завършена даже сравнително интересна история с всичките ѝ необходимостти (под това разбирайте, че си има начало, край, развитие, проблеми за решаване и решения следователно).Това, което харесах в новелата беше историята, защото както казах само по себе си беше интересна и стилът му, макар че на някой места не ми се нравеше особено- често се казва, че има хора, на който им се получва да описват и такива, при които е мъка да преминеш през описанията, Фитцджералд е от вторите.
Героите ми от една страна бяха контрастни като образи, което ги доближи повече до реалния човек и придаде достоверност на романа, но от друга страна са изградени сравнително слабо и предсатвени като еднопосочни и еднопластови (с изключение на Дейзи и още един двама). Разбира се обаче е труно да изградиш дълбок образ на толкова много герои в толкова малко обем, така че тези са задоволяващи и достатъчни за историята и развитието ѝ. Както малкият брой на страниците в тази книга, така и моите думи за нея няма да са много. Не съм особено впечатлена "Великият Гетсби", но не е като да я ненавиждам така че мога спокойно да кажа, че това е една приятна история за дните, в който ви се чете, но имате твърде малко време.
Надявам се да ви е било интересно и ако сте чели книгата бих се радвала да чуя какво мислите за нея.
Официално блога ми е на ГОДИНКА ХОРА, ДАЙТЕ ПЕТ!! ( чувствам се като горда майка ) Както и да е, начина по който отпразнуваме това невероятно и вълнуващо събитие е чрез новите друшки на малко невнимателното ми забравящо дете (т.е имам нов темплате ако не се забалязва). Не знам колко е по-добър от предния, но от отдавна исках да го смяня само дето...
Наскоро прочетох една доста известна книга, която знаете коя е тъй като вече сте прочели заглавието ми и реших да споделя мислите си с вас за нея, което не съм правила сякаш от много, много време.
"В капана на времето" е втората книга от огромната поредица на Диана Габалдон следваща живота на Клеър, англичанка живееща в 20 век и омъжена за историк, която се оказва 200 години назад във времето, минавайки през древен кръг в Шотландия наречен Крак на дун (ако не се лъжа).Първата книга следва живота ѝ в Шотландия точно преди една от най-важните войни с англичаните, а втората живота ѝ опитвайки се да предодврати втората най-важна война в шотландската история. Не бих ви препоръчала да четете това ревю ако не сте чели първата книга, тъй като са направени както казва самата авторка- като части от нейния живот (на главната героиня) и са взаимно свързани.
Преди време прочетох първата книга и честно не бях особено впечатлена, но втората е друго нещо. Вероятно се чудите защо сега съм решила да се занимавам. Ами искам да догледам втори сезон на сеиала (да, има сериал с два сезона до момента казващ се "Outlander" с много секси главни герои ;))) и реших, че искам да прочета книгата преди да довърша сериала, та...ето ме.
Както казах "Друговремец" беше леко разочарование за мен, но тази със сигурност компенсира. Единственият ми проблем вероятно е големината ѝ и не защото не мога/няма/не искам да чета толкова дебели книги, моля ви се, а защото имах чувството, че Габалдон наистина се е старала всячески да измисля препядствия и проблеми та да запълни близо 900 страници. Плюс, че на някой места описанието ми идва в повече, но с това се живее в името на историята.
Споменавайки историята трябва да кажа, че съм изненадващо доволна и дори леко впечатлена от това, което прочетох. Стилът на Габалдон е пленителен нека си го кажа. Бях потопена в страниците и се чувствам в момента толкова свързана с героите ѝ че нямам търпение да започна следващата книга. Освен това видях връзката и логиката в действията на героите, което си е голям плюс, защото в много книги липсва. Също така научих и нещо, което винаги е полезно. Перипетиите, пред които са изправени двамата главни герои не са винаги най-неочакваните, но са добре развити и преодолени.
Героите имат подобрение, но се нуждаят от още (дай боже да го видим в третата). Вижда се чисто и ясно, че авторката се опитва да им предаде някаква дълбочина и повече от 1 или 2 слоя, но не бих казала че и се получава. Харесва ми, че показва героите си в различните им страни независимо от пола и мотивира при проблем да се търси решение, разбиране и прошка. Нещо, което също ми направи впечатление е че не характеризира интелигентността. И двамата главни герои се смятат за умни и добре оправящи се хора , но това не значи че знаят/могат всичко и няма абсолютно никакъв проблем в това. Сякаш казва "не знаеш- добре, ще те науча" независимо за какво става въпрос и се радвам, че има нещо такова, наистина!Освен това, се включват и толерантността, разбирането и приемането като качества и то непрекъснато развиващи и подобряващи се, което ми дава надежда.
Мисля, че Габалдон успява доста добре да предаде основната си идея и се радвам, че я прочетох. Още като започнах поредицата всъщност видях защо е толкова харесвана и виждам буквално златото в нея, та се надявам да стигна някой ден до него и да завърша кръга.иначе надеждата ми в тази поредица е възвърната, само сега се притеснявам колко ще харесам сериала. Диана Габалдон успя да ме плени със стила си измежду страниците на една любовна история с лек привкус на исторически учебник. Вече съм започнала третата книга, така че ще чуете и за нея възможно най-скоро.
П.С. поздравче:
Както казах "Друговремец" беше леко разочарование за мен, но тази със сигурност компенсира. Единственият ми проблем вероятно е големината ѝ и не защото не мога/няма/не искам да чета толкова дебели книги, моля ви се, а защото имах чувството, че Габалдон наистина се е старала всячески да измисля препядствия и проблеми та да запълни близо 900 страници. Плюс, че на някой места описанието ми идва в повече, но с това се живее в името на историята.
Споменавайки историята трябва да кажа, че съм изненадващо доволна и дори леко впечатлена от това, което прочетох. Стилът на Габалдон е пленителен нека си го кажа. Бях потопена в страниците и се чувствам в момента толкова свързана с героите ѝ че нямам търпение да започна следващата книга. Освен това видях връзката и логиката в действията на героите, което си е голям плюс, защото в много книги липсва. Също така научих и нещо, което винаги е полезно. Перипетиите, пред които са изправени двамата главни герои не са винаги най-неочакваните, но са добре развити и преодолени.Героите имат подобрение, но се нуждаят от още (дай боже да го видим в третата). Вижда се чисто и ясно, че авторката се опитва да им предаде някаква дълбочина и повече от 1 или 2 слоя, но не бих казала че и се получава. Харесва ми, че показва героите си в различните им страни независимо от пола и мотивира при проблем да се търси решение, разбиране и прошка. Нещо, което също ми направи впечатление е че не характеризира интелигентността. И двамата главни герои се смятат за умни и добре оправящи се хора , но това не значи че знаят/могат всичко и няма абсолютно никакъв проблем в това. Сякаш казва "не знаеш- добре, ще те науча" независимо за какво става въпрос и се радвам, че има нещо такова, наистина!Освен това, се включват и толерантността, разбирането и приемането като качества и то непрекъснато развиващи и подобряващи се, което ми дава надежда.
Мисля, че Габалдон успява доста добре да предаде основната си идея и се радвам, че я прочетох. Още като започнах поредицата всъщност видях защо е толкова харесвана и виждам буквално златото в нея, та се надявам да стигна някой ден до него и да завърша кръга.иначе надеждата ми в тази поредица е възвърната, само сега се притеснявам колко ще харесам сериала. Диана Габалдон успя да ме плени със стила си измежду страниците на една любовна история с лек привкус на исторически учебник. Вече съм започнала третата книга, така че ще чуете и за нея възможно най-скоро.П.С. поздравче:
От сега да ви кажа това не е пост свързан с книги (то не, че напоследък има много свързани с книги), но за сметка на това ще ви разкажа на бързо(надявам се) за пътуването ми до една горе-долу непозната страна, дори и за нас, въпреки че е наша съседка. Не е Гърция или Турция от сега в казвам, а в част на България...
