неделя, 26 март 2017 г.

"Златен син" ревю

Алелуя, най-накрая почетох нещо този месец и даже пиша ревю...човек ще рече, че нещо съм болна. Разбира се, това не е единственото нещо, което прочетох (четох и Вежинов, ама той е за душата, не за анализи).
28603011 Но да се върнем към втората книга от предицата на Браун- трябваше да я прочета много, ама много отдавна. Защо, се питате сигурно- защото е страхотна. Всъщност, края е страхотен, а другите 300 страници не са толкова прекрасни, по-скоро леко скучни и протакващи. Ако се чудите защо има четири звезди тогава- заради края, беше непредсказуем, мелодраматичен и вбесяващ. Какво друго може един запален читател да иска от край? Той е причината да съм вече започнала и третата книга, така де върши си работата. Давайки мнението си в гудрийдс скролнах в сайта, за да видя и някое друго мнение и попаднах на едно негатино, което веднага ме придърпа към себе си. Винаги като чета нещо гледам негативните ревюта, хубаво е да прочетеш нещо различно, където човека посочва защо това, което ти харесваш на него не му, просто ти отваря очите понякога. Та, в ревюто нещо, с което се съгласих беше, че Дароу винаги, ама винаги, не 100%, а 1000% когато се провали това е в негов плюс. Всички правят някви грешки и умират заради тях, ама Дароу е специална лимонка и не може да умре заради някаква си грешка. Друго нещо, беше тази му сценографираност, не знам как да го обясня по-точно, но е това, че голяма част от това, което прави и казва не звучи натурално, а сякаш той е подготвен като току-що завършил актьор- с лоша игра. не ме разбирайте погрешно, харесвам книгата обаче като сюжет и история, защото героите са от бързо забравящите се. Може би само Рок и Касиус ще ми останат в главата, но другите ще ги забравя по-бързо от колкото недържащите на алкохол се напиват.
Свързано изображение
 Като сюжет беше добра, даже повече от добра. Сложна и добре уплетена. Единственият ми проблем беше това непрестанно описнаие- не сме в 19 век та това да е модата, спрете се. Толкова пъти четях през пръсти само и само за да стигна до диалог и то не някакви значителни неща, а само уплътнения та да не е 200 страници книгата. Там, където имаше действие беше добра и интересна, пренасяше ме в света си и в момнта като се връщам имам чувството, че съм го гледала на филмче.
 Героите както казах са от забравящите се с няколко изключения. Има много от тях, които биха могли да се развият и да бъдат направени малко по-различни (КХМ мустанг КХМ).Харесва ми, че има нещо като подтема в книгата с по-дълбоко значение и размисли, но може би ако не беше само за Дароу. Като цяло не са нещо специално и значимо, може би в третата книга ще са.
Резултат с изображение за golden son tumblr Какво друго? Обърках се множество пъти с имената и йерархията, беше ми много скучно зааради пълнежите, Мустанг и Рок ме разочароваха и все още вярвам, че Касиус не е такова копеле каквото го изкарват- това ще разберем в третата книга. За сега това е от мен, не е лоше пак повтарям просто нямайте много високи очаквания.

сряда, 1 март 2017 г.

Отново аз с пост за февруарската ми дейност...ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

Резултат с изображение за честита баба мартаМислех си да направя някъв ъпдейт хем не съм писала от отдавна хем е баба марта (ЧЕСТИТА БАБА МАРТА МЕЖДУ ДРУГОТО! ЖИВИ,ЗДРАВИ И ПРАВИ!) и след тва отворих блогър и погледнах дали някой от блоговете, които следя не е написал нещо ново и бях затрупана с "какво прочетох през февруари" и осъзнах, че е 1 март, независимо то всичките мртеници на дясната ми ръка.
 Какво правих през февруари е въпросът, чийто отговор се желае най-много в момента. Не казвам четох, защото съм прочела две книги на кръст, което ме кара да искам да се разрева, но дай боже другия месец по-добре!
 Първо двете книги, защото са малко(и са две всъщност, да...)
1."Хигиена на убиец" чието ревю можете да видите ето тук
2."Дъщерята на Калояна", за която ще ви препратя в goodreads, защото така и така не написах ревю тук.
 Хубавата новина е, че искам да прочета много нещо и даже в момента чета 3-5 и затова се бавя плюс, че и на френски имам да чета простотии та главата ме заболява, но няма пълно щастие!
Резултат с изображение за z the beginning of everything
Всъщност гледах много филми и сериали този месец, чиито имена не помня, но в предният си пост писах за два от филмите. Сред сериалите беше "Z:the beginning of everything", което накара наивната романтичка и разумната прегматичка в мен да се сбият. Разочарова ме, което не е лошо нещо със сигурност, защото нямам търпение за втори сезон. Ама Кристина Ричи е БОГИНЯ!
Започнах и "Легион" ама като видях първите два епизода просто бях един голям пас. Какво друго(тук влязох в тегленията да видя кви глупсти съм гледала) за малко щях да забравя-"Black sails", стигнах до трети...четвъти? епизод и го зарязах. Може и да го почна на нова ама това няма да е скоро щото нямам време за бавни развития, въпреки селните им героини сори мотори.
 Филмите няма да ги изреждам само ще кажа, че препоръчвам као искате да гледате нещо домът на киното, защото е евтино, приятно, с хубави и модерни филми същевременно качествени и близо до транспорт, защото е в центъра.(гугълнете го ве)
 Преди да ви кажа чао  и да ви пожелая приятно вечер желая да попитам дали някой е гледал "Elle"/ "Moonlight" , защото се каня ама все не мога да се приканя и желая да чуя нечие мнение ,та ако някой ги е гледал и желае да сподели, коментарите са под поста.
Поздравче от тази богиня-->











петък, 24 февруари 2017 г.

Нека си говорим за кино


Този пост е вдъхновен от събитията случили се преди няколко дни, които ме накараха да преусмисля отношенията си с бългрското кинои да осъзная, че трябва повоче да излизам навън!

 В две последователни вечери  се намирам чакаща да си взема билет в един малък кино салон все още почти празен. Приятелят ми наричащ това кино "моя втори дом" се опитва да ме навие и за утрешна прожекция и се вайка с кого да отиде като му откажа. Залата не е особено пълна при първия филм, но за сметка на това при втория има хора седящи по пода.Въпреки, че не се яде, ако се заслушате лесно ще чуето хрускането и шумоленето на пакетчета някъде около вас. За пръв път от "11А" гледам български филм и се заливам от смях! Жената седяща на предния ред също, въпреки че е на най-плоските шеги. Плясканията...Боже! Сякаш не свършват. И добре че! Хората седящи навсякъде около мен втренчени в големия екран поемат думите изречени със сърце и душа като сухи гъби. Може и да не са от сърци и душа, от къде да знам ,то и няма значение, защото постигнаха  целта си- накараха публиката да ги почувства, насълзи очите ни и ни пусна да си ходим с тях в нашите сърца. Вероятно затова седя в това полу-празно метро в девет вечерта с телефон в ръка усмихваща се и мислеща за следващото ми посещение.

 "Докато Ая спеше" беше на пръв поглед безобиден филм, който не ме впечатли особено и основно отидох, защото се бях съгласила предварително плюс, че беше безплатен. Това е един от филмите представени на фестивала "Златна роза" и има защо. Самият той се върти около актьори и се снима в театъра, показващ задкулисните проблеми, които се случват на много, много хора от този бранш. Както каза главният актьор след филма "почти автобиографична история".
Резултат с изображение за докато ая спеше  Нещо интересно за филма- момиченцето играещо в него се казва също Ая и всъщност се оказа, че не филма е кръстен на нея (както аз реших докато го гледах), а е станало съвпадение. Също така един друг интересен факт е че във филма присъства те казаха плъх, аз плъхище, което всъщност е живяло и е било отглеждано от режисьора на филма, щото що не?!! На снимката в дясно ще видите втората ми любима сцена и не не знам дали наистина рицари са яздили след кола в центъра въздържах се да попитем, макар че наистина много исках.
 Ако искате добре направен филм, с интересно действие и добро посление, със забавен и смислен диалог и който ще ви накара да почувствате-гледайте "Докато Ая спеше" и в случай, че искате споделете мнение с радост ще ви отговоря (ако разбера как най-накрая).

 Вторият филм, който всъщност беше първият само ще го спомена, защото поста ми стана доста дълъг плюс, че не искам да се впускам в обяснения и многословия, а да ви оставя да го видите и прецените сами.
Резултат с изображение за маймуна филм Първо беше страшно забавен, добри актьори, интересна и добре изиграна завръзка и като цяло сюжет и най-вече това, което филма казваше макар, че на пръв поглед изглеждаше сякаш не казва нищо, беше смислено и добре поставено. Показващо ни как винаги имаме избор и е важно да направим добрия избор, приемайки и преудолявайки трудността му. Насълзих се докато го гледах! Казва се "Маймуна" и си заслужава двата часа.

Човек ще реши, че имам нещо за Юлиян Вергов, което не че не е така, ама със сигурност не е нарочно.И в двата филма той участва като по-познат актьор, защото много другите са дебютиращи или непознати на младите като мен, което е тъжно, но за съжаление факт.

Това е от мен иначе, забележети цели два поста тази седмица!! Мисля да направя нещо като поредица от това, за филми/пиеси, които не са мейнстрийм и съм гледала, защото не знам искам... Знам, че напоследък става повече филми отколкото книги ама изобщо не ми се чете нещо и все като ми стане скучно някой филм/сериал търся, а не взимам книга, в което ми е грешката. Надявам се другия месец да не е така наистина! Приятен уикенд от мен и ще чуете от мен по някое време другата седмица сигурно.




























сряда, 22 февруари 2017 г.

"Хигиена на убиец" ревю Амели Нотомб

Резултат с изображение за hygiene de l'assassinТова е книжен блог... за това днес ще правим нещо, което не съм правила от доста време-->ревю на книга!
 Прочетох я съвсем наскоро и не очаквах нито да стане толкова бързо нито да бъде всъщност особено интересна въпреки заглавието ѝ и начина, по който изглеждаше авторката на корицата (френската корица е много по-хубава няма съмнение).В крайна  сметка очакванията ми бяха опровергани и със удоволствие чета вече втора нейна книга, която вероятно няма да разбера така добре, защото е в оригинал и на мен не ми се занимава да вадя думи.
Резултат с изображение за хигиена на убиец Втората и книга обаче не е важна в този момент, а тази, заради която тя всъщност получава първата си награда и става известна. Книгата се разказва за умиращ писател написал 23 цели и един недовършен роман, които го правят известнет и познат на читателите.  Знае се, че е болен от рядка форма на рак и му остават около два месеца, заради което група журналисти отиват да говорят с него опитвайки се да намерят сензация. Писателят обаче и една дебелокожа маса тлъстини смятаща се за гении и за "най-добродушния човек, който познава". Първите четирима журналисти биват  разкъсани на парчета, когато се появява петия- жена на име Нина. Сега е момента да спомена, че той мрази жени, всички. Неизненадващо Нина успява да пробие и да получи това, за което е дошла и още много.
Резултат с изображение за go read it gifs Краят ми е любимата част, честно! Почти цялата книга беше предсказуема малко или много, което не е минус в никакъв слуай, но края е всичко друго, но не и предсказуем. Четейки си най-спокойно безсмислиците, а понякога и гениалните завъртяни фрази от устата на Так (това е второто име на умиращия писател ама първото не го запомних) не усещаш кога историята подхваща друга посока и се озоваваш в края леко объркан, развълнуван, развлечен и разбиращ защо тази французойка има награда за този роман.
 Няма смисъл да обобщавам, че ми хареса, защото това ревю крещи очебидно, че ми е харесало. Препоръчвам го на всички искащи малко разнообразие, свежест, да размърдат мозъците си и да се забавляват на простотията на хората.
Резултат с изображение за this is a review gif




петък, 10 февруари 2017 г.

The knick = my love

Резултат с изображение за the knickТова е вероятно най-добрият сериал, който съм гледала от доста време, честно!
 Вчера се изкуших да драсна едно ревю, но беше късно, а аз се опитвам да създам в себе си една любов към сутрините така, че затова ревюто го получавате сега.
 Накратко:"The knick"(Хирургът) e един от набиращите популярност сериали, чието действие се развива в Ню Йорк в началото на 20 век в една болница. Основно действието следва персонала на болницата, като всички те и многото им демони показват, че хората не са само добри или зли докато лекуват пациенти от най-различни неща и убиват прасета за да експериментират. От една страна искам да ви спойлна, защото знам, че такова резюме не е много убедително, но от друга не искам да ви развалям преживяването и наистина повярвайте ми заслужава си гледането!
 Както обикновено ми се иска да започна с нещо негативно, но не мога да измъдря абсолютно нищо. Има няколко неща, които ми се въртят в главата, но те с по-скоро прищевки на зрителя, а не проблеми на сериала тъй че няма да бъдат споменати в този параграф.
 Какво му харесах обаче, това ще бъде един дълъг абазац от сега ви казвам.
 Първо историята-  много ми хареса как са създали времето, в което се развива действето. По-голямата част се възхищавах на истинността на декорите и говора на актьорите. Също са се съобразили със съитията случили се по това време, което е люс защото означава, че научих нещо!
Резултат с изображение за the knick Второ като казах актьорите, тук можете да намерите всякакви герои- от пристрастени към кокаин/хероин и лъжещи монахини до дами от аристокрацията, мафиотски босове и глупаци влюбени в проститутки- героите са във всеки цвят на гамата и не мога да кажа колко щастлива ме прави това. Едно от най-положитените качества на този сериал за мен е голямата палитра от хорски съдби, които ми даде на разположение и за пример. Нито един герои не е направен само добър/лош, но всички биха могли да те накарат да им съчувстваш и беснееш заради тяхната неправда.
 Това ме води на третият плюс- начина, по който са предадени емоциите и създадени проблемите. Виждаме как всички се сблъскват с проблеми, бих казала актуални и днес и се опитват да ги разрешат според мисленето и погледа си. Всички емоции, което тези хора предаваха играейки стигнаха до мен, всички.
Резултат с изображение за watch it gifs Като цяло сериалът си заслужава времето и го препоръчвам на всички търсещи нещо ново, защото мисля че ще ви хареса, ако не здраве да е!
 Това е от мен, ще пиша скоро отново (вижте,че пиша за втори път този месец вее) и ви пожелавам приятно прекарване на останалата част от ваканцията!(съчувствам ви, аз съм на училище чак другата седмица...защото съм на ски и ще се опитвам да се преборя с параноята си от падане по склонове и лек, ама лек страх от височини!)
П.С. Това е писано в понеделник вечерта и трябваше да го пусна тогава, но забравих да го редактирам вечерта и после нямах хубав интернет затова го получавате сега.

петък, 3 февруари 2017 г.

"Солунският чудотворец"- Мутафова ревю

Резултат с изображение за book review photos
Подозирам, че обещах в предния пост да съм първо по-активна февруари и втора да направя ревю на тази книга веднага щом я свърша. Не е точно веднага, но и това е напредък, тъй като доста често забравям и не пиша ревюта щото що.
Свързано изображение "Солунският чудотворец" е първата историческа книга, която прочетох и смело мога да кажа, че с най-голяма удоволствие ще продължавам не само да чета нейните книги, но и други исторически романи.
 Ще започна с това,което не харесах- факта, че никъде не пише каква част от фактите са истински и каква съчинени. Това вероятно е най-големият ми проблем с цялата книга. Просто се обърках дали всъщност нещата, които пише са истински, съчинени или неизвестни на по-голямата част от хората (и интернет също) , защото прочетох, че авторката прави винаги доста задълбочено проучване преди да пише. Разбирам, че това все пак е нещо случило се в миналото и няма как да знаем всичко минута по минута, но бих предпочела ако поне знаех, кое е истина и кое не е. Между другото питах госпожата ми по история и тя потвърди това, което си мислех(че значителна част е художествена измислица), но пък ми препоръча авторка, която пише напълно дастоверни работи- Вера Мутафчиева, която с голямо удоволствие скоро ще прочета.
 Това, което ми направи впечатление беше колко добре си е изградила героите, как гладко се движи историята и как всъщност стилът и на писане ме караше да се чувствам като пряк свидетел без много описание и детайли.
 Очарована съм от това, че успя да ме накара да симпатизирам на героите и да очаквам обрата в сюжета с голямо нетърпение. От доста ввреме нито една книга не го е правила и още повече- не ме е караала да стоя по нощите само и само да разбера дали някой от Асеневците ще оцелее и кого да напсувам като го намерят мъртъв.
 Като цяло ми хареса, че представи истрията в една различна светлина за мен поне и че със сигурност остави нещо в главата ми, което е рядко срещан допълнителен плюс.Много ми хареса и се радвам,че я прочетох.

П.С. ако някой е чел Мутафчиева ще се радвам да чуя мнението му.

вторник, 31 януари 2017 г.

А, днес е 31...упсс

Какво да ви кажа читатели мои, дишащи и живущи като мен, а дай Боже и по-добре!
 Като за начало ще започна с това, че януари беше месеца не само на приемането на различни неща, но всъщност и работенето с тях, проумяването им 
Резултат с изображение за hallelujah giftили просто казано ученето как да живееш с нещо, което не ти допада.Може би в някой друг пост ще кажа малко повече за това, но за сега сякаш няма нужда. Също така въпреки че вероятно след този месец мога да спа поне още един, се чувствам много спокойна и отпусната и се радвам, че срока свършва, защото пак нещата стават що-годе нормални и не си даваш много зор (следователно и нерви).
Резултат с изображение за парижката света богородица  Прочетох 6 книги този месец, мисля...чета още толкова сигурно едновременно и за това изглежда сякаш не чета изообщо. Прочетох "Парижката света богородица" и много ми хареса. Мисля обаче, че трябваеше да я прочета на един дъх, а не да я мъча половин месец, защото така просто развалих историята и емоционалното и влияние върху мен. Като цяло обаче признавам, че на Юго му се е получило да ни прехвърли в епохата и да ни накара да си мислим, че сме там и сме преки свидетели на случващото се. Съжалявам, че нямам цял пост посветен на книгата, защото реално го заслужава, но ще оцелее и без моите писания.
Резултат с изображение за солунският чудотворец
 В момента чета Мутафова и първият роман от поредицата и за второто българско царство- "Солунският чудотворец" и съм много приятно изненадана. От отдавна не ми се беше случвало да седя до един и половина два заради книга. Харесвам писането, детайлите, начина по който свързва нещата и същевременно не си измисля или поне 95% са истински исторически факти. Повече ще разберете, когато я свърша.(демек до ден-два)
 Освен това прочетох разни други чудеса, които в случай че сте заинтересувани можете да видите в профила ми в goodreads. В идвата случай знайте, че не са кой знаае какво и не зааслужават много внимание.
 Ще ви кажа, че този месец гледам цял един нов сериал и очаквам бебчетата ми да се завърнат. Гледам "The knick", мисля че го споменах в предния пост и всъщност много ми харесва и единственото, което ме спира да го маратонна е факта, че съм човек и имам нужда от повече от 5 часа сън! 
 Какво друго да ви кажа...няма да повтарям годината, оценките ми не са катастрофа, аз не съм също,  за разнообразие и живота си върви! Освен живота, с него ръка за ръка върви и времето и за това аз съм до тук и ще се постарая да пиша повече през февруари!
Резултат с изображение за bye gif