Днес ще ви предложа пет класики, които са изпълнили сърцето и душата ми с надеждата, че все пак класиките не са толкова зле. Оказа се, че не съм толкова навътре с класиките колкото си мислех, но това е породено от огромното ми желание да чета каквото ми падне пред очите без да мисля, че може да има и по-добро. Имам намерение да прочета...
Здравейте прекрасници! Как сте днес? Бяхте ли ползотворни, доиска ли ви се да се гръмнете, кажете! Аз не пристъпих към масовото самоубийство, което обмисляме с класа ми, а бях "ползотворна " и направих живота си пълен, прочитайки най-обсъжданата и чакана книга вероятно тази година- "A court of wings and ruin". Преди да продължа с ревюто ще спомена, че излиза и на български, септември ако не се лъжа, така че ще можем да ѝ се насладим и на прекрасният ни майчин език и че не написах веднага ревюто, защото исках да се уверя в преценката, чувствата и мислите ми към романа.
Маас за пореден път доказа, че има накъде по-лош да става нечий живот и заслужава бурни аплодисменти! Освен това показа на верните си читатели, че може да пише и хубави краища, че е познавателка на най-различни всеизвестни митове и харесва Наруто. Както обикновено обаче много от другите характеристики на Маас си остават същите- силните женски и мъжки герои, заплетените сюжети, неочакваните обрати, прекрасните любовни моменти и страстните секс сцени. И те лично ме розочароваха .
Третата книга в поредицата на Маас има страхотен сюжет, започващ от края на предната, който пък от своя страна остави всичките ѝ читатели без дъх. В началото честно за мен не беше особено напрегнато, отмъстително и/или стресиращо, колкото по-скоро скучно. Виждаме Тамлин в една глуповата и съжелителна светлина (все още отказвам да вярвам, че той е най-лошия в цялата книга ), а Лусиан отново в играта. Наистина много харесвах Лусиан и се радвам, че Маас не реши и него да направи анти-герои. Приятелството им с Фейра продължава здраво до края на книгата и радва читателското сърце.
Рисанд отнова разтопява сърца, превзема сънища и мечти и най-вече не разочарова. Вече се вижда и нежната му страна, но е далеч от това да бъде реалистичен или поне наподобяващ на реалистичен герои. Всъщност това е проблема на Маас, но жената се мъчи, което също е нещо. Фейра както винаги е перфектна и е олицетворение на "всяко зло за добро". Какво да ви кажа, не съм особено впечатлена от нея , разбира се не я и мразя- просто ми е някак неутрална.
Сега Касиан и Нестя бяха далеч, далеч по-интересни, но затова като си прочетете романа. В Азриел има наченки на разкриване и би си струвал четенето, но това ако бог Маас реши да ни дари с малко повече негови моменти.
Неочакваните обрати бяха забавни, но не толкова неочкавани имайки впредвид, че това не е втората или третата ми книга на Маас. Това, което не очаквах със сигурност беше края и един/ два момента в книгата, където даже почти ревнах, с тях е свързан и Наруто между другото, така че четете и ще разберете.
Това, което не ми се понрави особено бяха диалозите в някой моменти-бяха много неловки, как всички трябва да са по двойки, как имаше дупки в сюжета, как сякаш винаги някой трябваше да слезе от платформата, за да блесне друг, цялостното "бързай бавно" и "всяко зло за добро", последната глава, написана само за край, цялото това "напрежение" и преувеличение, нелепите моменти, края, факта че голяма част се върти около любовната връзка и набляга само а нея и още достатъчно, но ще спра до тук защото има и хубави моменти и не е напълно разочароваща лично за мен. Все пак не съм особено доволна също и изпитвам лек неприязън като се замисля за тази книга.
От третата книга в поредицата на Маас можете да очаквате да ви хване, да ви накара да изпитвате неудлетворима жажда за кръв, да се смеете заговорнически, да ви удари два шамара, да ви разбие сърцето, да върне няколко живота обратно и да ви даде не лош край, а даже и може би да ви направи щастливи.
Извинявам се за спойлерите в случай, че съм вкарала и се надявам, че като я прочете ще изкажете мнение. Надявам се, че на вас ще ви хареса и ви пожелавам прекрасна неделя!
Маас за пореден път доказа, че има накъде по-лош да става нечий живот и заслужава бурни аплодисменти! Освен това показа на верните си читатели, че може да пише и хубави краища, че е познавателка на най-различни всеизвестни митове и харесва Наруто. Както обикновено обаче много от другите характеристики на Маас си остават същите- силните женски и мъжки герои, заплетените сюжети, неочакваните обрати, прекрасните любовни моменти и страстните секс сцени. И те лично ме розочароваха .
Третата книга в поредицата на Маас има страхотен сюжет, започващ от края на предната, който пък от своя страна остави всичките ѝ читатели без дъх. В началото честно за мен не беше особено напрегнато, отмъстително и/или стресиращо, колкото по-скоро скучно. Виждаме Тамлин в една глуповата и съжелителна светлина (все още отказвам да вярвам, че той е най-лошия в цялата книга ), а Лусиан отново в играта. Наистина много харесвах Лусиан и се радвам, че Маас не реши и него да направи анти-герои. Приятелството им с Фейра продължава здраво до края на книгата и радва читателското сърце. Рисанд отнова разтопява сърца, превзема сънища и мечти и най-вече не разочарова. Вече се вижда и нежната му страна, но е далеч от това да бъде реалистичен или поне наподобяващ на реалистичен герои. Всъщност това е проблема на Маас, но жената се мъчи, което също е нещо. Фейра както винаги е перфектна и е олицетворение на "всяко зло за добро". Какво да ви кажа, не съм особено впечатлена от нея , разбира се не я и мразя- просто ми е някак неутрална.
Сега Касиан и Нестя бяха далеч, далеч по-интересни, но затова като си прочетете романа. В Азриел има наченки на разкриване и би си струвал четенето, но това ако бог Маас реши да ни дари с малко повече негови моменти.
Неочакваните обрати бяха забавни, но не толкова неочкавани имайки впредвид, че това не е втората или третата ми книга на Маас. Това, което не очаквах със сигурност беше края и един/ два момента в книгата, където даже почти ревнах, с тях е свързан и Наруто между другото, така че четете и ще разберете.
Това, което не ми се понрави особено бяха диалозите в някой моменти-бяха много неловки, как всички трябва да са по двойки, как имаше дупки в сюжета, как сякаш винаги някой трябваше да слезе от платформата, за да блесне друг, цялостното "бързай бавно" и "всяко зло за добро", последната глава, написана само за край, цялото това "напрежение" и преувеличение, нелепите моменти, края, факта че голяма част се върти около любовната връзка и набляга само а нея и още достатъчно, но ще спра до тук защото има и хубави моменти и не е напълно разочароваща лично за мен. Все пак не съм особено доволна също и изпитвам лек неприязън като се замисля за тази книга. От третата книга в поредицата на Маас можете да очаквате да ви хване, да ви накара да изпитвате неудлетворима жажда за кръв, да се смеете заговорнически, да ви удари два шамара, да ви разбие сърцето, да върне няколко живота обратно и да ви даде не лош край, а даже и може би да ви направи щастливи.
Извинявам се за спойлерите в случай, че съм вкарала и се надявам, че като я прочете ще изкажете мнение. Надявам се, че на вас ще ви хареса и ви пожелавам прекрасна неделя!
Да започнем с книгите, че за това ми е блога (не че си личи). Мисля, че прочетох повече от 2 за разнообразие!! Не знам какво ми се случва наистина, имам желание да чета, ама ... Ако спра да чета книги ще съм съкрушена, защото ги чета от малка и са една от малкото непроменливи в живота ми и се ги харесвам. Не искам...
