Започнах най-нашумялата българска книга вчера и преди малко буквално я свърших. Чудих се дали първо да не се оставя малко да се отърся от книгата преди да пиша ревю, нали знаете да събера мислите си, но се оказа, че знам перфектно какво да ви кажа. 
 Хората, които ме следят в GD вероятно са видяли реакциите ми докато четях, с което можето да разберете, че не и бях особено голям фен в началото. За тези, които не правят това ще кажа, че споменах много от нещата, които ме дразнеха, бяха клиширани и невероятно предвидими- като започнем от това, което си мисли Ксения докато разглежда и стигнем до този, в когото се влюбва- най-голямата изненада от все. Всичките ми забележки са все още валидни, но свършвайки я сякаш разбирам защо толкова се говори за нея и мога да намеря едно две добри неща.
 Стилът на Владимирова не е най-добрият, който съм срещала, но и със сигурност не е най-ужастният като се има впредвид, че като оставях книгата и се захващах с нещо друго умът ми все се връщаше към Ксения. Това обаче не означава, че в началото, а и не само там, всичко не беше изключително мъчно. Всяка страница ми вървеше от бавно по-бавно, а и не бях особено впечатлена. Много от "мислите " на Ксеня ми изглеждаха изкуствени- описанията на сградите, стаите и тнт. Струваше ми се, че е като ходеща енциклопедия, а не като отвлечено момиче на другия край на света. Знаеше всичко от какъв материал е както и стил, което просто ми показа, че авторката си е направила добре проучването, което от своя стррана ме прави изключително щстлива, защото достоверността е повече от важна. Мисля, че трябваше да представи знанието си по малко по-деликатен начин, а не всичко на едно място. Разбира се имаше моменти, в които беше уцелила в десетката. Смъртта на пророчицата, момента със Зоя след като изказа речта на помена (прочелите сигурно се сещат за какво говоря, не искам да спойлвам всичко), Зоя, виденията и света им. Имаше неща, които бяха добре замислени и създадени, като света ѝ и историята, но имат нужда от усъвършенстване и малко повече детайли, но мога да ги преглътна, надявайки се, че ще са във втората книга. 
 Споменавайки Зоя трябва да кажа, че това вероятно е единственият герой, който ще запомня повече от два часа след прочетеното. Главният ми проблем бяха героите. Свикнах да чета за многопластови и богати герои с характери, а тук малко или много имаше  това само Зоя. Много от героите, въпреки че бяха главни останаха непознати за мен, а имах чувството и за Ксения. Видях, че има наченки на развитие в много от тях, така че се надявам във втората книга да видя това, защото иначе ще е наистина голяма загуба.
 Освен това се надявам и историята да се промени и да отиде към малко по-голяма непредвиденост и оригиналност. Харесаха ми виденията, добра идея са. Ордена също. Но йерархията, законите, подреността ми куца и мога да я оприлича на тази на още поне 2 книги. Лично съм чела произведения, където се забелязва чисто копиране, но в последствие то изчезва, така че със сигурност се надявам и тук да спре да се прокрадва. Мисля, че би било и от полза ако авторката се опита да направи диалозите си малко по-българско звучащи, защото значителна част ми се струваха като преведени от английски, а не много от тези преводи са успешни и звучат като хората. Между четиримата обаче диалозите и се получаваха всеки път и всичките фразеологизми със сигурност ми направиха впечатление и спечелиха точка от мен. 
 Като цяло, не мисля че книгата е лоша, но има доста неща, коита имат нужда от доизглаждане/поправяне/премахване. Изключително се радвам, че има съвременни български автори, които на всичкото отгоре се занимават и с фентъзи и се надявам Владимирова да продължи да пише и усъвършенства. Преди да свърша- харесах плот туиста накрая! За това говоря- неочаквани работи, а не едно си баба знае едно се бае. Ако се чудите дали ще прочета втората книга, то отговора е да и то възможно най-скоро.