понеделник, 18 юли 2016 г.

7 дни и БКМ

Вчера приключи БКМ и тъй като не съм писала от началото му, реших да ви дам малък ъпдейт на как точно протекоха нещата между нас.
Честно да си кажа леко съм разочарована от себе си, тъй като вместо 7 успях да прочета 5 книги. Интересното е, че може би щях да прочета всички, ако два от дните не ме мързеше толкова много. Плюс това постоянно или спах, бях на курс, пишех домашни или бях навън и в един момент се оказа, че чета след като се прибера всяка вечер. Демек от 10 до към 2-3, което нямаше да е толкова зле, ако не трябваше да ставам рано, рано- 9:30-10 (получи се така, че вместо това ставах 10:30-11) да пиша домашни и да гледам да не закъснея с половин занятие. 



=> Първият ден прочетох "Шинел" и мога съвсем искрено да кажа, че беше интересно и ми надмина очакванията. Хареса ми колко много са разказани в скромните 150-160 страници и че успя да ми се забие в главата. Начина, по който пише автора е интересен и макар че от време на мен ми ставаше скучно, в момента в който пак започвах да чета, писането ме хващаше и аз забравях, че чета. Беше един от тези текстове, които ме карат да се чувствам сякаш гледам филмче в главата си вместо чета.

=> Вторият ден прочетох около 50 страници от "Ане Франк" и "Gathering of shadows", в която се влюбих. Беше невероятно написана, героите особено новите ме накараха да заобичам книгата още повече, а Лила и безумността и ме вдъхновяваше, изумяваше, караше да се смея и най-вече да се влюбвам още и още в главната героиня. Оказа се обаче, че трета книга излиза чак другата година февруари месец и аз почти щях да ревна, защото беше толкова хубава и интересна и наистина искам да прочета третата книга, но неее ще чакам до другата годинаа та хубаво да я забравя и тогава.

=>Третият ден прекарах със "Dream thieves" от Маги Стивотър и трябва да кажа, че едвам я избутах. Беше ми доста скучно и я прочетох едвам едвам. Наистина не очаквах това от тази книга, тъй като бях влюбена във първата, пък и отзивите бяха наистина положителни и доста хора казаха, че тази им е любимата книга от поредицата. Ще прочета и третата и ще стискам палци да е ми надмине очакванията.
Интересен факт: това беше книгата ми, която попадаше в категорията "споменава се България" , амии... Да споменава се, на два пъти като единия представляваше това: 

"You gonna race with those shades on, you Bulgarian mobster Jersey trash piece of shit?"

=> Четвъртият ден пак не четох нищо, освен около 50 страници от "Мадам Бовари", което противоположна на очакванията ми се оказа доста интересно и наистина исках да я прочета, но не ми остана време с нейните близо 500 страници. 

=>Петият ден беше прекаран в четене на около 70 страници от "Червен Изгрев", което намерих за изключително интересно,но повече има малко по-долу.

=>Шестият ден прочетох "Червен изгрев" и наистина много харесах книгата,чудейки се защо не съм я прочела по-рано. Наистина исках да прочета и другите две, но времето така и така ме притискаше тъй че ги оставих. Едно от нещата, които знаех преди да започна самата книга беше, че има много общо с "Алената кралица", което е пълна глупост, тъй като освен няколко съвпадения в резюмето двете книга нямат никакви други допирни точки. Нито по писане, нито по герои и по никакъв начин по история. Харесах главния герой и света, който беше изграден.С нетърпение чакам да ми се освободи време, та да прочета и другите две прекрасни книжки.

=> Това трябваше да е деня, в който четеш най-малко, защото си прочел всички дебели книги вече. Е да ама не. Точно тогава успях да прочета плюс минус още 50-60 страница от "Мадам Бовари" и наистина ми е гадно, че не седнах да я чета по-рано, защото е интересна и заслужава вниманието ти. Засега задържа вниманието ми и въпреки близо 500 си страници ще гледам възможно най-скоро да я прочета.  Другото нещо, което прочетох беше "Дневника на Ане Франк" и макар да ми хареса каато цял и да си заслужи 3 звезди, не беше кой знае какво от историческа гледна точка или изобщо като роман. Това, което казвам е че успявах да съчувствам на Ане в голяма част от книгатаи ме забавляваха ме случките в къщата им, но нито писането беше кой знае какво, нито самата история заради не многото наблягане на историческите факти. И въпреки всичко това, разбирам защо книгата е толкова известна,всъщност в края, където се казва, че баща и прекарва живота си след Аущвиц в разпространение на нейния дневник беше една от най-тъжните и докосващи части на книгата. Радвам се, че я прочетох тъй като от отдавна имах такова желание.