Това е книжен блог... за това днес ще правим нещо, което не съм правила от доста време-->ревю на книга!
 Прочетох я съвсем наскоро и не очаквах нито да стане толкова бързо нито да бъде всъщност особено интересна въпреки заглавието ѝ и начина, по който изглеждаше авторката на корицата (френската корица е много по-хубава няма съмнение).В крайна  сметка очакванията ми бяха опровергани и със удоволствие чета вече втора нейна книга, която вероятно няма да разбера така добре, защото е в оригинал и на мен не ми се занимава да вадя думи.
 Втората и книга обаче не е важна в този момент, а тази, заради която тя всъщност получава първата си награда и става известна. Книгата се разказва за умиращ писател написал 23 цели и един недовършен роман, които го правят известнет и познат на читателите.  Знае се, че е болен от рядка форма на рак и му остават около два месеца, заради което група журналисти отиват да говорят с него опитвайки се да намерят сензация. Писателят обаче и една дебелокожа маса тлъстини смятаща се за гении и за "най-добродушния човек, който познава". Първите четирима журналисти биват  разкъсани на парчета, когато се появява петия- жена на име Нина. Сега е момента да спомена, че той мрази жени, всички. Неизненадващо Нина успява да пробие и да получи това, за което е дошла и още много.
 Краят ми е любимата част, честно! Почти цялата книга беше предсказуема малко или много, което не е минус в никакъв слуай, но края е всичко друго, но не и предсказуем. Четейки си най-спокойно безсмислиците, а понякога и гениалните завъртяни фрази от устата на Так (това е второто име на умиращия писател ама първото не го запомних) не усещаш кога историята подхваща друга посока и се озоваваш в края леко объркан, развълнуван, развлечен и разбиращ защо тази французойка има награда за този роман.
 Няма смисъл да обобщавам, че ми хареса, защото това ревю крещи очебидно, че ми е харесало. Препоръчвам го на всички искащи малко разнообразие, свежест, да размърдат мозъците си и да се забавляват на простотията на хората.