Тъй като бавно наближава края на ваканция, а аз изоставам с книжките за училище реших, че ще прочета нещо от списъка ми и това беше първо "Хамлет", а на следващия ден "Ромео и Жулиета" на всеизвестния Уилиям Шекспир. От отдавна исках да прочета нещо негово и се радвам, че "Ромео и Жулиета", което е по-познато на публиката го прочетох второ, а не първо. Това, защото след като прочетох и двете трагедии можех да ги сравня и да оценя в по-голям аспект Шекспировото писане.

    От друга страна обаче, напълно разбирам защо "Ромео и Жулиета" е толкова известна. В goodreads и дадох 3 звезди, защото не чувствах Ромео и Жулиета кат нещо повече от приятели и ми изглеждаше сякаш правят тази "жертва в името на любовта" ей тъй щото нямат нищо по-добро за правене. Не ме разбирайте погрешно, голяма фенка съм на жертви в името на любовта, на кога аз вижда и до някаква степен усещам, че между жертващите се има любов и то не приятелската/роднинската, а истинска, страстна,а тук това го нямаше за мен.
   Интересното обаче е че наистина харесах стихотворното писане на Шекспир. Никога не съм вярвала, че ще се смея на затапки написани от "един от най-сложния автор" живял в тюдорска, а в последствие стюардска Англия.Очаквах много по-голяма сложност особено в "Ромео и Жулиета", но се радвам, че ни ги намерих, защото ако бях едва ли щях да харесам книгата толкова много.
Да се върна на "любовната история", защото заради нея все пак е толкова известна. И двамата са на около 14 годишна възраст и макар, че не смятам това за възрастта, в която се влюбваш от пръв поглед и решаваш да се жертваш за нея, пак бих превъзмогнала око чувствах, че между тях я имаше любовта, за която говореха с такива прекрасни стихове. Ако не сте разбрали, аз не съм фен и на любовта от поглед, като цяло, а тука е още по-зле до някаква степен. И все пак, мога да призная, че книгата ме накара да чувствам разни неща, но това е по-скоро от невероятните стихове и писането на Шекспир, отколкото тяхната ""любовна история.
   Само нещо да спомена набързо, че тоя пост стана дълъг- с прочитането на тези две Шекспирови драми, носещи имената на главните си  герои, които в последствие умират, искам да кажа, че е много добродушно от страна на Шекспир да ни каже, кой умира още с прочитането на заглавието, не като в "Игра на тронове", където си нямаш представа кой ще убият докато не видиш как го убиват.