Може да ви се е сторило, че съм по-назад с материала, тъй като в блога ми рядко се срещат тагове и ревюта на популряни книжки, но те па на днешния пост изобщо не е изостанал. Той е както разбирате от заглавието, за така наречините "Books of paper smiles" aka "BOPS". Както повечето сте наясно, това е първата българска кутия за книги, която е...
Като започнах да мисля как да напиша това ревю, имах като идея да бъде във вида "nice me" "mean me", което е създадено от Натали, но осъзнах, че за такова ревю ти трябват "nice" части и в тази книга няма такива.
Честно не знам от къде да започ...не чакай, има едно хубаво нещо и то е корицата, това е. Да се върнем на частта на горния ред, където казвах, че не знам от къде да започна. Заради това ще процедирам така:
* Какво не ми хареса в книгата:
-героите; бяха изключително плоски и еднакви;
- начина, по които е написана книгата; наистина просто без никакви детайли, което я прави порсто безинтересна;
- разликата между това, което прочетох в goodreads за книгата и това, което се случва РЕАЛНО в книгата; бях подведена и смятам книгата за обида към целия жанр; предполагаше се да чета за независими и силни кралици, а вместо това четох за мрънкащи, слаби деца фокусиращи се основно върху любовни интереси; някой да ми обясни как ще "отстранят" другите две кралици с целувки и гушкания, защото от това се състои 90% от книгата;като започна да си мисля за това и се ядосвам от неуместния начин, по които е представено всичко.
- the hype shit, тази книга е толкова хайпната и просто не мога да разбера как толкова много хора я харесват;
- инста романса; два пъти са си видели очите, то няма и толкоз, и вече са лудо влюбени есинн в друг, готови да се жертват за другия; това се случва с 2 от 3- те глави героини;
* Какво ми хареса:
- корицата; привлича вниманието, което гарантира продажби.
- забравих, харесвам и Наталия, единствената дето мисли с главата си нищо, че допусна ония малумен план.
* Какво би ми харесало в книгата :
- по-детайлно описание на всяко действие;
- всяка кралица да започне да се държи като такава;
- авторката да използва интернет и главата си, за да измисли някакви що-годе логични начини за убииството на всяка кралица от сестрите и;
- да прочета от къде идва този "обичай", защо така се избира кралица, от кого идва,защо на 16 и защо на живот и смърт, историята като цяло би била интересна;
- по-малко натискане в храстите и повече убийства ако може;
- повече схеми и политичeски игри;
- неща, които имат значение, а не само пълнеж в книгата;
- логика;
Не бих я предложила на никого, но в случай, че искате да я прочете се чувствайте повече от свобдни да го направите. Даже ще се радвам да разбера мнението ви!
Вероятно повечето от вас, които ме следват в goodreads са наясно с факта, че прочетох книгата може би миналата седмица и вече може би са прочели даже скромното ми ревю там. Тук искам да разгърна малко повече мнението си за книгата, като се постарая да е без спойлери, защото се оказа, че всичките ми ревюта са пълни със спойлери.
Вече сигурно знаете, но "Crooked kingdom" е книгата, която очарова голяма част от книжната общност не за друго, а защото сюжетната линия е невероятно сложна. Каз непрекъснато спасява задниците на всички по един или друг начин. Неговото "scheming face" постоянно е на лицето му. И всичите тези планове са толкова сложни, заради което и книгата е толкова голяма. В тези близо 800 страници са събрани 4 плана, които биха помогнали много на някой попаднал в подобна ситуация.
Детайлите също бяха нещо много впечатляващо. Книгата просто не те остава с впечатлението, че нещата се измислят ей така, веднага и се случват в същото време. Всичко беше внимателно планирато и се развиваше последователно. Читателя може да проследи какво се мисли и в последствие случва/обърква.Въпреки, че не съм голям фен на другата и поредица, тази със сигурност влиза в топ 10 на най-хубавите книги, които съм чела тази година.Бардуго наистина успя да ми впечатли с тази книга и съм честно казано изумена от способностите и. Единственото нещо, което вероятно беше по проблематично за мен беше,че на места губех какво се случва от толкова много преплетени действия и гледни точки. Не е леко и бързо четиво просто казано.
Героите, частта, за която нямам търпение да пиша по толкова много причини.С кого да започна е въпроса сега.
Матиас и Нина са толкова сладки в цялата книга. В първат ане бях особено впечатлене от тях, но в тази просто очаквах с нетърпение всяка глава, която се разказва от тяхната гледна точка. Радвам се, че не ги изостави и/ или създаде някакви нови "пречки" за връзката им, а направи точно обратното. Вкарването на герои от Равка беше друго нещо особено интересно за мен. Да не говорим кои герои вкара Бардуго, защото това просто беше чершката на тортата.
Инеж беше точно това, което читателите искаха от нея. Силна, справедлива, независима, отстояваща се и най-вече не предаваща се. Инеж е точно от тези герои, които претърпяха огромно развитие в тази книга. Освен това главите, в които мислеше за семейството си и как се е научила да ходи по въже бяха едни от любимите ми. Също така тук научихме и за живота и преди Каз да я освободи, които колкото и отвратително да беше лично ме накара да я заобичам като герои ще повече.
Каз отново е човека спасяващ всичко останали, което едва ли изненадва някой. Разлика обаче е, че тук можем да видим и него самия. Малкото момче искащо отмъщение.
И сега за накрая,най-хубавото- Джаспър и Уиланд. Това беше изненада не само за мен, а и за по-голямата част от читателите на книгата и бях супер щастлива, когато се случи. И двамата имат голямо развитие в книгата и започват да мислят с главите на рамената си (нищо, че и с тези под кръста ще им се случва често).
Като цяло героите са една от причините тази книга да е толкова невероятна. Всички те са различни и наподобяват реални образи, с различните си страхове, колебания и притеснения.Всичко те имат проблеми, които много хора в днешно време имат също, което засилва истинноста им. Имат огромно развитие и напълно заслужават любовта на читателите.
И за края, мисля, че това е един доста добър в мого отношения край на поредицата. Това, което обикновенно се случва с поредици от само 2 книги съм почти сигурно, че няма да се случи тук, защото Бардуго успя да засити всеки и всяка любопитна част от многобройните си читатели.
Вече сигурно знаете, но "Crooked kingdom" е книгата, която очарова голяма част от книжната общност не за друго, а защото сюжетната линия е невероятно сложна. Каз непрекъснато спасява задниците на всички по един или друг начин. Неговото "scheming face" постоянно е на лицето му. И всичите тези планове са толкова сложни, заради което и книгата е толкова голяма. В тези близо 800 страници са събрани 4 плана, които биха помогнали много на някой попаднал в подобна ситуация.
Детайлите също бяха нещо много впечатляващо. Книгата просто не те остава с впечатлението, че нещата се измислят ей така, веднага и се случват в същото време. Всичко беше внимателно планирато и се развиваше последователно. Читателя може да проследи какво се мисли и в последствие случва/обърква.Въпреки, че не съм голям фен на другата и поредица, тази със сигурност влиза в топ 10 на най-хубавите книги, които съм чела тази година.Бардуго наистина успя да ми впечатли с тази книга и съм честно казано изумена от способностите и. Единственото нещо, което вероятно беше по проблематично за мен беше,че на места губех какво се случва от толкова много преплетени действия и гледни точки. Не е леко и бързо четиво просто казано.
Героите, частта, за която нямам търпение да пиша по толкова много причини.С кого да започна е въпроса сега. 
Матиас и Нина са толкова сладки в цялата книга. В първат ане бях особено впечатлене от тях, но в тази просто очаквах с нетърпение всяка глава, която се разказва от тяхната гледна точка. Радвам се, че не ги изостави и/ или създаде някакви нови "пречки" за връзката им, а направи точно обратното. Вкарването на герои от Равка беше друго нещо особено интересно за мен. Да не говорим кои герои вкара Бардуго, защото това просто беше чершката на тортата.
Инеж беше точно това, което читателите искаха от нея. Силна, справедлива, независима, отстояваща се и най-вече не предаваща се. Инеж е точно от тези герои, които претърпяха огромно развитие в тази книга. Освен това главите, в които мислеше за семейството си и как се е научила да ходи по въже бяха едни от любимите ми. Също така тук научихме и за живота и преди Каз да я освободи, които колкото и отвратително да беше лично ме накара да я заобичам като герои ще повече.
Каз отново е човека спасяващ всичко останали, което едва ли изненадва някой. Разлика обаче е, че тук можем да видим и него самия. Малкото момче искащо отмъщение. 
И сега за накрая,най-хубавото- Джаспър и Уиланд. Това беше изненада не само за мен, а и за по-голямата част от читателите на книгата и бях супер щастлива, когато се случи. И двамата имат голямо развитие в книгата и започват да мислят с главите на рамената си (нищо, че и с тези под кръста ще им се случва често).Като цяло героите са една от причините тази книга да е толкова невероятна. Всички те са различни и наподобяват реални образи, с различните си страхове, колебания и притеснения.Всичко те имат проблеми, които много хора в днешно време имат също, което засилва истинноста им. Имат огромно развитие и напълно заслужават любовта на читателите.
И за края, мисля, че това е един доста добър в мого отношения край на поредицата. Това, което обикновенно се случва с поредици от само 2 книги съм почти сигурно, че няма да се случи тук, защото Бардуго успя да засити всеки и всяка любопитна част от многобройните си читатели.
"Emerald green" или "Смарагдовозелено" на български. Честно да си кажа съм във възторг от този факт, защото търся проклетия филм откакто излезе демек 27 юни, а сега е октомври месец и все още го няма некъде на български и/или английски. Вероятно се чудите как тогава съм го гледала, не не знам немски, но знам френски и се оказа, че във френските сайтове са...
Това, неочаквано е вероятно най-дълбоката книга, която съм чела и не знам да се смея ли или да плача от този факт.
Буквално преведена от френски книгата се казва "В кафето на изгубената младост" като причината, заради която я прочетох беше входното ми по френски. Като езиков аспект книгата не беше трудна изобщо (четох я в оригинал), може би само сравнително големия брой на непознатите думи беше малък проблем, но не ми попречи да разбера цялото съдържание на книгата пък. Честно да си кажа, изненадана бях когато стигнах до края на книгата и осъзнах колко многопластова тя всъщност е. Просто не разбирам с каква логика ни е дадена тази книжка за входно, като по-голямата част от класа ми 2 изречения на френски не могат да сглабят, но сега не си говорим за невероятните възможности на френската паралелка в едно елитно училище.
Няма да навлизам в детайли относно сюжета на книжката, а по-скоро искам да наблегна на начина, по които се чувствах след прочитането и- които основно се състоеше от едно изпълващо чувство на меланхолия, липса. Най-вече книгата те кара да се чувстваш загубен, в един голям празен свят пълен с хора, които са изгубени досущ като теб.
Като сюжет имаме едно момиче искащо, търсещо свобода.Едно момиче, намиращо спасение от реалността в окултните книги и "la neige" (ака дрогата). Четири гледни точки, включително нейната, говорещи за нея и влиянието и върху техните животи. Въпреки, че тя не е наясно с това си влияние, тъй като е прекалено вглъбена в търсене на начини да запълни празнотата в себе си, да намери смисъл в живота си.
Точно поради тази ричина се казва така и самата книга. Защото има едно кафе, в един от многото Парижки квартали, където се събират хора, търсещи начин да прекарат времето си, търсейки смисъл в съществуването си. Хора, които имат чувството, че се намират в една гъста мъгла, сякаш спасението им е на една разстояние, а реално колкото е близо толкова е и далеч. Интересното е, че това кафене е съществувало по времето на автора и някой от героите са прототипи на реални личности. Цялата книга, както вече казах е една депресираща история, написана преди близо десетилетие и същевременно сякаш говори за днес.
Точно поради тази ричина се казва така и самата книга. Защото има едно кафе, в един от многото Парижки квартали, където се събират хора, търсещи начин да прекарат времето си, търсейки смисъл в съществуването си. Хора, които имат чувството, че се намират в една гъста мъгла, сякаш спасението им е на една разстояние, а реално колкото е близо толкова е и далеч. Интересното е, че това кафене е съществувало по времето на автора и някой от героите са прототипи на реални личности. Цялата книга, както вече казах е една депресираща история, написана преди близо десетилетие и същевременно сякаш говори за днес.
Бях изумена от колко дълбока е книгата и още повече колко близка е до мен. Това вероятно направи Мондиано един от любимите ми писатели, тъй като е един от малкото писатели каращ четателите си да мислят.
Препоръчвам я с удоволствие на всички желаещи да мислят и да чувстват, докато четат една доста истинска история.
Препоръчвам я с удоволствие на всички желаещи да мислят и да чувстват, докато четат една доста истинска история.
Не знам за вас, но есента ме кара да се чувствам меланхолично. Дали е заради естествения кръг на нещата или аз просто съм си депресарка(демек мисля твърде много за себе си) не мога да кажа, но е факт-есента ме кара дa се чувствам тъжно, сякаш губя нещо значимо, а не мога да осъзная какво(да,живота си). Може би не се чувствам само аз така,...
