Ревю: "Dans le cafe de la jeunesse perdue"
октомври 07, 2016
Това, неочаквано е вероятно най-дълбоката книга, която съм чела и не знам да се смея ли или да плача от този факт.
Буквално преведена от френски книгата се казва "В кафето на изгубената младост" като причината, заради която я прочетох беше входното ми по френски. Като езиков аспект книгата не беше трудна изобщо (четох я в оригинал), може би само сравнително големия брой на непознатите думи беше малък проблем, но не ми попречи да разбера цялото съдържание на книгата пък. Честно да си кажа, изненадана бях когато стигнах до края на книгата и осъзнах колко многопластова тя всъщност е. Просто не разбирам с каква логика ни е дадена тази книжка за входно, като по-голямата част от класа ми 2 изречения на френски не могат да сглабят, но сега не си говорим за невероятните възможности на френската паралелка в едно елитно училище.
Няма да навлизам в детайли относно сюжета на книжката, а по-скоро искам да наблегна на начина, по които се чувствах след прочитането и- които основно се състоеше от едно изпълващо чувство на меланхолия, липса. Най-вече книгата те кара да се чувстваш загубен, в един голям празен свят пълен с хора, които са изгубени досущ като теб.
Като сюжет имаме едно момиче искащо, търсещо свобода.Едно момиче, намиращо спасение от реалността в окултните книги и "la neige" (ака дрогата). Четири гледни точки, включително нейната, говорещи за нея и влиянието и върху техните животи. Въпреки, че тя не е наясно с това си влияние, тъй като е прекалено вглъбена в търсене на начини да запълни празнотата в себе си, да намери смисъл в живота си.
Точно поради тази ричина се казва така и самата книга. Защото има едно кафе, в един от многото Парижки квартали, където се събират хора, търсещи начин да прекарат времето си, търсейки смисъл в съществуването си. Хора, които имат чувството, че се намират в една гъста мъгла, сякаш спасението им е на една разстояние, а реално колкото е близо толкова е и далеч. Интересното е, че това кафене е съществувало по времето на автора и някой от героите са прототипи на реални личности. Цялата книга, както вече казах е една депресираща история, написана преди близо десетилетие и същевременно сякаш говори за днес.
Бях изумена от колко дълбока е книгата и още повече колко близка е до мен. Това вероятно направи Мондиано един от любимите ми писатели, тъй като е един от малкото писатели каращ четателите си да мислят.
Препоръчвам я с удоволствие на всички желаещи да мислят и да чувстват, докато четат една доста истинска история.
Препоръчвам я с удоволствие на всички желаещи да мислят и да чувстват, докато четат една доста истинска история.
0 коментара