"Великият Гетсби" е един, даже всъщност най-известният роман на познатия американски писател Скот Фитцджералд( за когото има и сериал в случай, че се интересувате), кооято след смъртта му става една от най-известните книги някога и се счита за класика.
Самата новела е само 150 страници дълга, което аз не очаквах и бях изненадана от, но в този скромен брой страници той успява да представи напълно завършена даже сравнително интересна история с всичките ѝ необходимостти (под това разбирайте, че си има начало, край, развитие, проблеми за решаване и решения следователно).Това, което харесах в новелата беше историята, защото както казах само по себе си беше интересна и стилът му, макар че на някой места не ми се нравеше особено- често се казва, че има хора, на който им се получва да описват и такива, при които е мъка да преминеш през описанията, Фитцджералд е от вторите.
Героите ми от една страна бяха контрастни като образи, което ги доближи повече до реалния човек и придаде достоверност на романа, но от друга страна са изградени сравнително слабо и предсатвени като еднопосочни и еднопластови (с изключение на Дейзи и още един двама). Разбира се обаче е труно да изградиш дълбок образ на толкова много герои в толкова малко обем, така че тези са задоволяващи и достатъчни за историята и развитието ѝ.
Както малкият брой на страниците в тази книга, така и моите думи за нея няма да са много. Не съм особено впечатлена "Великият Гетсби", но не е като да я ненавиждам така че мога спокойно да кажа, че това е една приятна история за дните, в който ви се чете, но имате твърде малко време.
Надявам се да ви е било интересно и ако сте чели книгата бих се радвала да чуя какво мислите за нея.
Самата новела е само 150 страници дълга, което аз не очаквах и бях изненадана от, но в този скромен брой страници той успява да представи напълно завършена даже сравнително интересна история с всичките ѝ необходимостти (под това разбирайте, че си има начало, край, развитие, проблеми за решаване и решения следователно).Това, което харесах в новелата беше историята, защото както казах само по себе си беше интересна и стилът му, макар че на някой места не ми се нравеше особено- често се казва, че има хора, на който им се получва да описват и такива, при които е мъка да преминеш през описанията, Фитцджералд е от вторите.
Героите ми от една страна бяха контрастни като образи, което ги доближи повече до реалния човек и придаде достоверност на романа, но от друга страна са изградени сравнително слабо и предсатвени като еднопосочни и еднопластови (с изключение на Дейзи и още един двама). Разбира се обаче е труно да изградиш дълбок образ на толкова много герои в толкова малко обем, така че тези са задоволяващи и достатъчни за историята и развитието ѝ. Както малкият брой на страниците в тази книга, така и моите думи за нея няма да са много. Не съм особено впечатлена "Великият Гетсби", но не е като да я ненавиждам така че мога спокойно да кажа, че това е една приятна история за дните, в който ви се чете, но имате твърде малко време.
Надявам се да ви е било интересно и ако сте чели книгата бих се радвала да чуя какво мислите за нея.
