Озовах се на тридневно пътешествие
април 14, 2017От сега да ви кажа това не е пост свързан с книги (то не, че напоследък има много свързани с книги), но за сметка на това ще ви разкажа на бързо(надявам се) за пътуването ми до една горе-долу непозната страна, дори и за нас, въпреки че е наша съседка. Не е Гърция или Турция от сега в казвам, а в част на България наречена "държава" без история и с друго име няма да ходя, така че не остават много опции. Няколко подсказки- езика ѝ е много близък до италианския, парламента ѝ е втората по големина сграда в света и има излаз на Дунав... сигурна съм, че ви затрудних.
Ако не сте познали, то бях в Румъния- нашата прекрасна съседка на север. Решението ми да тръгна беше направено от споменаването на "замъка на Дракула" в обявата, тъй като като можета да познаете това е единственото нещо, което знам за Румъния- че от там е всеизвестният вампир Дракула (който разбира се знам, че не е вампир, а просто изключително строг владетел харесващ да забива хората на колове). Оказа се обаче, че има много, ама много повече какво да се види от само един средновековен замък на границата на Влахия и Трансилвания наречен на Дракула (бях разочарована от него даже).
Румъния е съставена от 41 различни области и говори език изключително наподобяващ италианския, защото румънците се смятат за директни наследници на Римската империя, което исторически не е грешно. Всъщност те представляват две тракийски племена обединени на два пъти от двама известни тракийски вожда като в последствие едното попада под властта на Римската империя, а другото се отцепва и няколко века по-късно попада под властта на българите. 
Чеушеску.
Това наистина е втората по големина сграда в света след Пентагона, в която обаче се намира най-големия полюлей. Залите днес се използват основно за кабинети на действащото румънско управление, така че при нашата разходка не видяхме много. Нещо друго, след обиколката на двореца Пелеш(за който ще ви разкаже след малко) Парламентът просто не беше впечатляващ. Разбира се както обикновено с мен имахме и спънка- на влизане в парламента си забравих личната карта, която ми е необходима ако искам да вляза, та се наложи да търча и да търся автобуса за да си я взема, а екскурзоводката повтори да не ги забравяме поне 4 пъти...
Замъка на Дракула беше разочароващ, защото всъщност не е замъка на Дракула, а нещо като митница между две области от къде преминават търговци, която пренадлежи на румънските монарси и където Дракула е бил затворник за около два месеца. Също така като средновековен замък е доста пуст и невпечатляващ, като основните помещения са покоите на Мария Румънска(жената на доведения син на Карол I т.е кралицата). Лично не бях впечатлена, а по-скоро отегчена от цялото нещо, но пък в градчето където се намира- Бран по това време имаше пазар и успях да купя повечето от сувенирите си там.Също така там успях и да ям традиционна храна(традиционно унгарска, но както и да е). Предлагаха кухи козунаци и мекици със сметана и бекон като и двете бяха много вкусни и евтини, плюс че не бях яла истинска храна от както тате ме изпрати за Румъния предния ден, тъй че тези ми бяха добре дошли!
Перлите в моята екскурзия бяха замъка Пелеш- лятната резиденция на Карол I и замъка Пелешор (демек малкия Пелеш). Пелеш е като замък изваден от приказка, с високато кула с голяма тераса и жив плет, с изящни стенописи и стеклописи, с големи градини и красиви статуи. Влизайки вътре просто разбираш, че се намираш в кралски замък! Интересното за него е че Карол I там се имал електричество, прахусмокачка, асансьор, кино и отварящ се таван!
Някой от помещенията стигат 16 метра височина с изящни стъклописи и австрийски дърворезби. Замъка е огромен с венициански огледала и полюлеи от италианско стъкло,толкова изящно направени, че ти се струват пласмасови. Километрични червени килими и рисунки направени от жена му, която е свирела на няколко инструмента включително арфа и орган и е написала около 43 тома детски приказки.Библиотека с тайна врата пълна с над 700 тома книги и още много, много стаи, които си заслужават дабъдат не само посетени, но и снимани, което аз не направих, защото реших, че няма да ми стигнат парите, а ми останаха...
Пелешорчето е другата лятна рециденция, този път обаче на сина на Карол. Тя е подарена на Фердинан и Мария като сватбен подарък, който да обзаведът заедно и да скрепят брака си. Всъшност я обзавежда само Мария, което се вижда в стаите украсени изключително елегантно, семпло и с много вкус. Всяка стая е различна и един нормален човек може да си представи живота си в нея, заради красотата на простотата ѝ. Просто ако не знаех, че е на кралска особа не бих си го и помислила.Има дори и стая нарисувана в златни лилий от Мария, която е подарила на мъжа си казвайки, че му дава с нея сърцето си. Замъка в Бран също е нейн и тя ходи там през лятото, както и в Балчик, където има замък също и където е оставено сърцето ѝ тъй като е било мястото, където тя намира спокойствие най-накрая в живото си.Трябва да ви кажа, че три дни не ми бяха достатъчни да разгледам Румъния и като се прибрах имах чувството, че не съм тръгвала. Съседкато ни наистина е много, много красива и има с какво да ни впечатли. Историята и е богата и интересна не само в историческите докумнти, а и в сградите останали от различните епохи, през които е минала. Лично съм много доволна и изключително щастлива, че успях да я посетя, видя и да науча много нови неща.
П.С. съжалявам за дългия пост, дано ви е бил интересен обаче :))
0 коментара