понеделник, 12 септември 2016 г.

Ревю: "Empire of storms"(no spoilers)

Както обещах ревюто на "Empire of storms" :

Enjoy!


Сара Дж.Маас не разочарова и с предпоследната си книга от поредицата "Стъкления трон". Отново успява да накара читателя си да забрави реалността и да се впусне в нейният така вълнуващ свят.  
 Започвам от долу на горе, тъй като това беше частта, която ме накара да се влюбя в книгата, а именно края. Хората казват очаквай неочакваното, това трябва да бъде в главата на всеки един проклет читател на книга на Маас. Последните стотина страници бяха най-удивителната част от книгата. Случват се повече неща, отколкото в останалите близо 600. Истината бива разкрита, героите счупени, а ти се чудиш дали това е края или има още една книга(има,спокойно). Имаме толкова много кралици на едно място и все пак има само една победила и една преклонена. 
Не знам защо с  започването на книгата бях забравила за способността на Маас да създава невъобразими обрати в книгите си и бях емоционално паразена от този. 
 Въпреки тази си способност, Сара Дж. Маас ме остави леко разочарована  в писането на всички "интересни" ака секс сцени между Роуанд и Аелин (тва не е спойлър,всичи знаехте, че ще има, това е само потвърждение). Лично за мен бяха леко претрупани и принудени, както и почти всички опити на някой от героите да бъде романтичен към любовният си интерес. Нямам нищо против такива сцени, но много от тях лично за мен бяха неловки по някакъв начин и просто не се получаваха.
  Другото нещо заради, което първоначално щях да дам 2.5-3 звезди на книгата беше Аелин. 
Знам, че е бадас и всичко останало, ама това просто не ме хвана в тази книга, а даже ме дразнеше на моменти. Разбирам, че трябва да има най-силната героиня за основен персонаж ама нека остави малко качества и на другите герои, не може Аелин да прибира всичко, не трябва да бъдеш алчна Маас, не е добро качества.
  Говорейки за силни героини, Маас ти си богиня в създаването им. Обожавам присъствието на толкова много силни, самостоятелни жени не само в тази книга, но в цялата поредица. Матриархалният свят, който създава е нещо невероятно рядко срещано и още един огромен плюс и причина да харесвам тази книга.
Знам, че Аелин се води като най-силната, което се вижда в книгата, но лично аз съм най-очарована от вещицата. Не само в тази, но и в предната книга я виждаме като силен образ, готов на всичко за да предпази хората, които обича и цени. И въпреки, че е отгледана да бъде без сърце, вещицата не е само камък. 
  Въпреки, че хваля толкова много всичките женски героини, мъжките също не трябва да бъдат забравяни. Може да са като кученца на каишки от време на време, но без тях книгата няма да бъде същата. Маас си харесва стероетипа за алфа мъжкарите и супер силните "им" женски, които спасяват света и в тази нейна книга употреблението му не е забравено. Те управляват нещата от сенките, благодарение на тях половината неща в книгата успяват да се случат. Абе сладури са (щяха да са по-сладки ако и Чаол беше в книгата).

  И последно (не защото нямам какво още да кажа, а защото този пост стана роман)- устремеността на Аелин да покаже, че тя не само заслужава да бъде кралица, но може и да направи кралството си отново едно щастливо място е меко казано вдъхновяваща.

Този пост стана доста по-дълъг от колкото очаквах, но все още има 2-3 нещо, които искам да напиша така че може и да направя втори.