петък, 14 октомври 2016 г.

"Crooked kingdom"

Вероятно повечето от вас, които ме следват в goodreads са наясно с факта, че прочетох книгата може би миналата седмица и вече може би са прочели даже скромното ми ревю там. Тук искам да разгърна малко повече мнението си за книгата, като се постарая да е без спойлери, защото се оказа, че всичките ми ревюта са пълни със спойлери.
 Вече сигурно знаете, но "Crooked kingdom" е книгата, която очарова голяма част от книжната общност не за друго, а защото сюжетната линия е невероятно сложна. Каз непрекъснато спасява задниците на всички по един или друг начин. Неговото "scheming face" постоянно е на лицето му. И всичите тези планове са толкова сложни, заради което и книгата е толкова голяма. В тези близо 800 страници са събрани 4 плана, които биха помогнали много на някой попаднал в подобна ситуация. 
Детайлите също бяха нещо много впечатляващо. Книгата просто не те остава с впечатлението, че нещата се измислят ей така, веднага и се случват в същото време. Всичко беше внимателно планирато и се развиваше последователно. Читателя може да проследи какво се мисли и в последствие случва/обърква.Въпреки, че не съм голям фен на другата и поредица, тази със сигурност влиза в топ 10 на най-хубавите книги, които съм чела тази година.Бардуго наистина успя да ми впечатли с тази книга и съм честно казано изумена от способностите и. Единственото нещо, което вероятно беше по проблематично за мен беше,че на места губех какво се случва от толкова много преплетени действия и гледни точки. Не е леко и бързо четиво просто казано.
 Героите, частта, за която нямам търпение да пиша по толкова много причини.С кого да започна е въпроса сега. 

Матиас и Нина са толкова сладки в цялата книга. В първат ане бях особено впечатлене от тях, но в тази просто очаквах с нетърпение всяка глава, която се разказва от тяхната гледна точка. Радвам се, че не ги изостави и/ или създаде някакви нови "пречки" за връзката им, а направи точно обратното. Вкарването на герои от Равка беше друго нещо особено интересно за мен. Да не говорим кои герои вкара Бардуго, защото това просто беше чершката на тортата.

Инеж беше точно това, което читателите искаха от нея. Силна, справедлива, независима, отстояваща се и най-вече не предаваща се. Инеж е точно от тези герои, които претърпяха огромно развитие в тази книга. Освен това главите, в които мислеше за семейството си и как се е научила да ходи по въже бяха едни от любимите ми. Също така тук научихме и за живота и преди Каз да я освободи, които колкото и отвратително да беше лично ме накара да я заобичам като герои ще повече. 

Каз отново е човека спасяващ всичко останали, което едва ли изненадва някой. Разлика обаче е, че тук можем да видим и него самия. Малкото момче искащо отмъщение. 
И сега за накрая,най-хубавото- Джаспър и Уиланд. Това беше изненада не само за мен, а и за по-голямата част от читателите на книгата и бях супер щастлива, когато се случи. И двамата имат голямо развитие в книгата и започват да мислят с главите на рамената си (нищо, че и с тези под кръста ще им се случва често).
Като цяло героите са една от причините тази книга да е толкова невероятна. Всички те са различни и наподобяват реални образи, с различните си страхове, колебания и притеснения.Всичко те имат проблеми, които много хора в днешно време имат също, което засилва истинноста им.  Имат огромно развитие и напълно заслужават любовта на читателите. 
  И за края, мисля, че това е един доста добър в мого отношения край на поредицата. Това, което обикновенно се случва с поредици от само 2 книги съм почти сигурно, че няма да се случи тук, защото Бардуго успя да засити всеки и всяка любопитна част от многобройните си читатели.