сряда, 30 ноември 2016 г.

12 мисли, които имах докато четях "Аз съм пратеника""

1. "Да му се невиди това е дълбоко"
2. "Това е вероятно най-тъпото нещо, на което съм се смяла толкова"
3."Одри ще се стегне ли скоро?!?"
4."А докато си говорим за стягане,  Ед спри да се самосъжаляваш да му се не види."
5."Са тия двамата що трябваше да го бият?!"
6."Марв, Марв СПРИ ДА СЕ ЗАЯЖДАШ СА ВСЯКА ДУМА ,БЕ ЗАДНИК!"
7."Аз за безплатна бира и храна също отивам навсякъде,само казвам."

8."Таз жена, майка му по-голяма кучка може ли да е?"
9."Тлябваше да застреляш изнасилвача,Ед"
10."Портиер = любов"
11."Джеймс, знаех си, че ще се върнеш!"
12."Аз не съм пратеника, аз съм посланието- не сме ли всички, въпроса обаче е за кого."
Честно идненадана съм, че изкарах цели 12 неща, даже по-скоро, че толкова голяма част от книгата ми е останала в главата. Беше хубава, признавам си го. Не беше това, кето очаквах нито от сюжетна гледна точка нито от герои. Не смятах да споменавам героите, защото ще
задълбая, но така и така вече го направих така че да си кажа- хареса ми, че имаше такова разнообразие от характери, които бяха реалистични и въпреки това всички по своему си приличаха един на друг, най-вече в проблемите. Харесва ми посланието, което носи книгата, Маркъс Зюзак не разочарова и в тази част. Книгата си заслужава, няма какво повече да кажа, всички чели я ме разбирате на пълно, а тези които все още не са- че ме разберете, спокойно.
 Надявам се поста ми да ви е харесал и съжалявам за изчезването ми толкова време от всякъде.

+13."Така е брат,така е"...не се въздържах и става въпрос за това- Only in today’s sick society can a man be persecuted for reading too many books.