"Домът на Мис Перигрин за чудати деца"

  относно последния ми пост с гифчето "#READ THE BOOK"- не, просто недейте или пък я прочетете и решете за себе си дали си заслужава, защото за мен просто не си заслужаваше.С хората, които са чели цялата поредица ще се съглася само с едно нещо- историята във филма и в книга са две напълно различни неща.
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
  От къде да започна просто нямам идея. Историята не беше нищо впечатляващо, героите бяха детински, а начина на писане просто е разочароващо плосък. Дори не мога изцяло да оценя потенцяла на историята заради стила на автора, да не говорим, че самата тя си имаше пропуски. Няма да влизам в детайл относно това, ама може ли да знам как е окей да отидеш на един остров ей тъй, щот дядо ти е умрял, да направих очен контакнт с момичето, в което той е бил влюбен и ти това го разбираш две страници по-късно и буквално на следващата страница вече сти като "Целуни ме! Целуни ме!"....К'во по дяволите?!? Доста от вас може да се сетят, че примерно филма "Вечната Аделайн" има подобна история, ама не е същото.Някакси във филма, тя се бореше срещу това, чувстваше се виновна, цялото нещо беше 
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics
предадено по един оневиняван начин, ама тук с това досадно, богато хлапе за главен герой просто не мога да го приема. Вече казах мнението си за главния герой... ако не го разбрахте смятам го за недорасло, наивно и  разглезено хлапе, което има голяма роля в разочарованието ми от книгата.Относно другите имам много смесени чувства. От една страна 

въпреки всичките страници, където ги има, не успях да ги разгранича като характери, като различни герои, от друга обаче имаме двама- трима, които бяха с доста изявени характери, Ема примерно, но като цяло нямам и добро впечатление от тях. Нещо, което ме учуди, беше че след толкова години прекарани затворени на едно място в телата на деца, те не бяха 
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics

станали повече от това- те си бяха просто деца, физически и психически. Някакси не мисля, че това е което авторът е искал да покаже със заглавието или книгата като цяло. Просто имам чувството, че ако беше написана от някой друг и реално бяха изчистени пропуските би се получило, но това би било изцяло различна книга за добро или зло.      
Резултат с изображение за mrs peregrine's home for peculiar children aesthetics

Между другото харесвам мис Перигрин много повече във филма, като образ и личност, от колкото във книгата. За бога тя ги е кледала тези деца от колко години и на нито не едно място не почувствах някакви "майчински" чувства от нея към децата и обратно.
  Не знам, не ми харесва, едва ли ще прочета следващата и не мисля, че си струва като цяло.