От известно време съм в reading slump и това беше една от основните причини да прочета това клиширано и елементарно любовно романче. 
На пръв поглед звучи интересно и даже леко интригуващо, но в момента, в който започнеш да четеш интересът ти потъва по- бързо и по- бързо, докато в един момент единственото чуство, което те обсебва е желанието ти това да приключи по- бързо.
Героите са голи, плоски, без каквато и да е промяна или развитие. Главната героиня е от онези наивните и бързо влюбващите се и тъй като каквото се търси, това се предлага, се набутва и главният ни герой,чийто шеги са меко казано плоски и каращи ме да се чудя дали авторката знае значението на думата шега. 
Историята не е нищо ново. На момиче с проблеми помага момче с проблеми и те се влюбват. Като се замисля, това звучи доста като "Елинор и Парк" от Рейнбол Роуел,с най-ярката разлика,че "Елинор и Парк" всъщност е интересно и заслужава целия шум около себе си. 
Писането... това беше жалко. Един жалък опит да се напише книга, въртяща се около герои с психически проблеми *явно това ще бъде една от водещите теми тази година*, които в последствие се влюбват и заживяват щастливо.Реално се чувствах, сякаш е написано по най- елементарния възможен начин. Нито те кара да забравиш, че четеш и да влезеш в света на книгата, нито да почувстваш книгата, а нали това е целта? Това, което аз не усетих и до което  не се докоснах по никакъв начин беше любовната история, което е буквално 200 страници от всичките 265. 
Има обаче две неща, които харесах. Как е описан психичният проблем на главната ни героиня и колко отвратителна беше. Първото, защото да опишеш човек с психически проблем в книга е нещо изключително трудно *то и писането като цяло е трудно* и въпреки че, аз не понасях главната героиня, можех да я разбера на моменти и я почувствам. За сметка на любовната, се е получила трагичната част от историята.
А харесвам факта, че е толкова отвратителна по много причина. Най- напред, защото не ме остави разочарована. Очаквах нищо и получих по-малко от нищо, което е прекрасна уговорка за мен. Друга причина е, защото четейки безчувственото написано се чувствам напълно готова да взема някоя книга, която ще се подиграе с чувствата ми, ще бъде като същински ураган минаващ през тях  и ме направи ревяща бъркотия.
Не мразя книгата със сигурност и даже съм и благодарна, че до някаква степен възвърна в мен желанието да чета.