A coven of oposites

  "Iron to Iron " е книга 1.5 от поредицата  "Wolf by wolf" на Ryan Graudin. В двете книги има доста общи неща, даже от части и главните герои и в точно това е интересното. 
Адел Уолф е първото момиче някога в тура Аксис, което представлява състезание с мотори през доста голяма част от света, започващо в Германия и завършващо в Япония, включващо доста  злополуки, контрабандни цигари и горещи целувки.
Лично аз съм голям фен на историческите романи и факта, че това до някаква степен е такъв ме спечели още повече. Действието се развива по времето на Адолф Хитлер, 1955 година-спечелил е  Втората световна война и най-големия му съюзник е Япония. Всяка година се провежда тура Аксис, където най-добрите мотористи от Германия и Япония се състезават за железния Кръст, а някой даже и за двойна победа, което ще осигури живота им до края му. 
Точно затова е там Лука. За да спечели. За да докаже, че той не е слаб. За да докаже, че точно него е чакала Германия. Докато не се появява Феликс  Адел Уолф, която използвайки самоличността на брат си близнак в началото и факта, че Лука е влюбен в нея в последствие, успява да спечели и да се отдалечи от това, което щеше да стане от нея ако не беше спечелила- машина за бебета. В първата книга продължава това, което е започнато тук, но по малко и същевременно много различен начин. Лука все още е бесен и ще направи всичко по силите си за да спечели. Лука все още е влюбен в Адел, която се появява за двойната победа както беше предвидил. Но Адел не е същата. 
Първата книга беше изключително интересна и наистина задържа вниманието ми и чувствата ми дори след свършването й, защото дори в този момент като се сетя и ми изпълва душата. 

Поста е наистина много кратък, за което се извинявам тъй като просто не мога да напиша друго без да спойлна нещо от първата книга, а аз искам да избегна точно тази част. 
                           - Много любов, Светла

Каня се да напиша това от седмица и половина и все не успявам, тъй като всеки божи ден имам нещо от рода на изпитване, защото учителите както всяка година се сещат, че работата им не е само в това да обвиняват телефоните ни за  така нареченото "затъпяване на сегашното поколение", а всъщност да пишат някакви оценки и най- вече да учат на нещо, но...

Това трябваше да бъде ревю на "Последната империя" от Брандън Сандърс , но вместо това ще изразя смущението и разбитото ми сърце относно новото сериалче, което започнах с толкова невинно намерение- да гледам нещо, което е изцяло излязло и ще ми задържи вниманието за седмица,две докато излязат обичайните ми любовчета. Да ама нее, този сериал ме издуха да му се не види. Още от момента на започване беше изключително интересен и факта, че приключи миналия месец ме кара да плача, защото искам 2 сезон СЕГА,ВЕДНАГА! Говоря за "Blind spot (Сляпо петно)". За тези, които не са го гледали състои се от 23 епизода, само 1 сезон и действието се развива около една жена намерена на Таймс Скуер в сак, гола, не помнеща нищо и покрита от глава до пети с татуировки като името на полицая на снимката е централно на гърба и.


 И от там се започва едно водене от татуировките и и залавяне на много издирвани хора, както и предодвратяване на много смъртни случаи. Сигурно ще си кажете "не е кой знае какво"  или "има много подобни такива, които звучат много по-интересни от това" мдаа и аз така реших като за пръв път чух за сериала, като в главата ми изникна образ на Реймънт Редингтън и Елизабет Кийн от  "The blacklist(Черният списък)", но ще трябва да ви кажа, че сте се объркали напълно. Още с първият епизод сериала те хвърля в дълбоки води. Аз съм любопитно дете и точно заради това, ако не беше училището и необходимостта да спа, сигурно щях да съм го изгледала за 2 дена макс. В момента, в които започнеш да го гледаш имаш чувството, че правиш една крачка напред, 2 назад. Всяко нещо, което
научаваш бива поставено под въпросителен знак докато в един момент ака в края, на тези въпросителни бива отговорено, но ти не разбираш абсолютно нищо. Преди да продължа, за края...не беше това, което очаквах и все пак сърцето ми се къса сякаш съм в траур като след края на 5 сезон на "Shameless". Края беше слаб, няма какво да увъртам. Чувствах се сякаш въпреки опитите им да ме накарат да се интересувам от това, което ще се случи в следващия сезон, аз не съм и съм почти сигурна защо, всички които не са гледали сериала и не искат да си спойлват неща от него, могат спокойно да прескочат тази част.BEGINING OF SPOILERS- Обожавах връзката на Джейн и Оскар, не съм сигурна защо, може би заради мистериозността или сексуалното напрежение, но съм почти сигурна, че убийството му намали интереса ми към сериала,и все пак всеки път когато се замисля за следващия сезон се надявам Оскар да е там..END OF SPOILERS.   
Обожавам цялата мистериозност в сезона и наистина се надявам втория сезон да е също толкова силен , даже повече. Препоръчвам го на всички обичащи криминалните и мистериозни сериали, с оригинален сюжет.
          - Много любов, Светла

П.П: За всички, които го гледат или са го изгледали, току  що видях, че 2 сезон излиза на 14 септември 2016.

Надявах се това да е книгата, която ще ме разтърси, но уви не. Явно юни месец за ме ще е месецът на половинките, тъй като и трите книги прочетени до сега не ми харесват достатъчно та да им дам 3 или 4 звезди. Тази няма да остане по-назад и въпреки, че съм и дала 4 звезди в googreads тя е за 3.5. 
Самата книга има потенциал и заради това ще довърша поредицата. Идеята е интересна и на моменти завладяваща и вълнуваща, но е недоразвита. Почти всичко е на основно ниво, което се надявам даа се промени в следващата. основната концепция са четирите "еднакви" Лондон, намиращи се в различни измерения. В света има само 2- ма, които могат да преминават през вратите на различните градове и то с магия на цената на кръвта. Различните Лондони  имат добавени различни прилагателни, които да ги различават- Червеният Лондон, Сивият Лондон, Белият Лондон и Черният Лондон. Някой от тях нямат магия, а други имат твърде много.
 Кел е от Червеният Лондон. Там магията е ежедневие, а това че я нямаш- странност. Той е антари и е единият , който може да минава през вратите. 

If red was the colour of magic in balance—of harmony between power and humanity—then black was the colour of magic without balance, without order, without restraint. As an Antari, Kell was made of both, balance and chaos; the blood in his veins, like the Isle of Red London, ran a shimmering, healthy crimson, while his right eye was the color of spilled ink, a glistening black.

Страдайки последиците от малкото му хоби се запознава с Далия Бард- Лила. Тя е лъжкиня, крадла и общо взето прави всичко, което си поиска. Обожавам факта, че имаме силен женски образ като главен герой. Тя е от Сивият Лондон, градът без магия. Замесвайки се с Кел, тя осъзнава, че той е това, което ще я изкара от този скучен жалък живот. Харесва ми, че до сега няма никаква явна химия или идея за връзка в някоя от следващите книги или може би аз не го чувствам така(ще разберем във втората). От запознанството им двамата тръгват на спасителна мисия. От просто познати в един момент се превръщат в най- близките хора един за друг. 
Героите в книгата са леко основни, но са много. Има голямо разнообразие от второстепенни герои, които са важна част от самата книга и беше много интересно да чета за тях и от тях. Нещо, което ми направи доста добро впечатление беше това, че авторката пишеше от много различни гледни точки и по никакъв начин не се обърках докато го четях. Даже съм запомнила повечето герои, като имена и персонажи, което е доста голямо нещо за мен тъй като съм много зле с имена.  
Писането на авторката не направи това, което бих искала. Не ме накара да забравя, че чета или напълно да потъна в книгата, но със сигурност ме накара да искам да се връщам към книгата. 
Силно се надявам във втората да имаме някакво надграждане, защото ако не бих се разочаровала изключително много. Но като цялото книгата беше интересна, добре написана и се надявам, че втората ще е дори по-добра.

"Короната" от Кийра Кас е последната пета книга на поредицата "Избора". Може би мнението ми е леко непопулярно, но книгата изобщо не беше това, което очаквах и то не в добия смисъл. Мисля, че в 4 и 5 книга историята е значително по- слабо написана. 
Първите 3 книги са сравнително интересни, но със 4 отнасяща се за дъщерята на Америка- Идлин, която бързо трябва да порасне и да вземе титлата, която и се полага. За да направи това, тъй като от цялото кралско семейство тя е най- малко харесваната от народа, се организира Изборът. Имаме 35 кандидата, които в последствие стават 6 и действието основно се върти около тях и принцесата, докато накрая не остава нито един.
Ще започна с хубавите неща в книгата и това ще са развитието на героите и края.
В предишната книга, Идлин беше едно всезнайно, мрънкащо момиче на път да получи короната на едно огромно кралство. Тук я виждаме като по-зряла и разумна, по- интересуваща се, получаваща короната и женеща се според избора на сърцето си. Не мога да кажа,че образа и ми беше любим, но се насладих на това, че няма нужда да я търпя с всичките и "приказни" качества. Тя обаче все още беше решителна и инатлива, но вече взимаше  и чуждото мнение под въпрос и се опитваше   да създаде една връзка между кралското семейство и народа на Илеа.
Едно от двете неща, което не ми харесват обаче е цялото това бързане в книгата. Сякаш на авторката вече и  е писнало от тези книги и се опитва да ги свърши по- бързо. в по- голямата част на книгата Идлин прави неща просто ей така, да има. А да не говорим, че това дори не е основното нещо, което ме побърква в книгата. Това бяха момчетата и в точност драмата. 
Оставащите 6- ма доста бързо стават 3-ма. Един не усеща химията, двама са гейове и бам.
Товва, което ми даваше сили до последния момент т.е последните 30-40 страници е присъствието на Каил. Както всички фенове на поредицата най-много исках да избере него. Между тях просто вече имаше изградена връзка и  взаимно привличане. И двамата бяха готови да пожертват нещо за другия,а момента в който тя го изгони просто надеждите ми потънаха. Разбирам причините и, но ми извучат изкуствени и нелогични колкото и логични да са всъщност. Цялото отказване от този романс ми изглежда принудено и просто с цел да се създаде повече драма в книгата, повече интерес. Драмата е интересно нещо, но тук просто не само, че не беше наложителна, но и не беше добре създадена.
Най-драматичното нещо вероятно в книгата трябва да бъде изборът на Идлин- преводача на финландеца- Ерик. Тя осъзнава по средата, че е "влюбена" в него. Целуват се два-три пъти и химията между тях е вече "явна", а той е нейната сродна душа. 

Изглеждаше ми толкова фалшива, опит да се направи книгата по непредсказуема и интересна. Опит завършващ с провал, ако ме питате. 
Докато четях си говорих с една приятелка, която беше я чела, при което бях оставена да мисля, че се събира с финландеца. Самата идея за това за малко ме накара да зарежа книгата. И предполагам точно заради това, а и заради това, че следва сърцето си съм до някъде съгласна с избора и. 
 Предполагам, че като изключим драмата книгата не беше толкова зле и мога да я приема като подобаващ край на поредицата. А и да не можех, не бих искала друга книга тъй като вероятно ще е по- зле и от тази. 

За мое най-голямо съжаление този месец, а и предишните няколко бях в reading slump, заради което този месец съм прочела само и единствено 2 книги. Много разочароващо за мен самата, тъй като наистина имаше неща, които звучаха интересно, но нямах абсолютно никакво желание да прочета. Изглежда сякаш излязох от reading slump, което означава, че юни месец мога да прочета всичко, което съм пропуснала. Относно двете неща, които прочетох. Това бяха:

-"Girl against the universe", ревю тук
-"Into the dim", ревю тук

 Започнах с леко скучни за моя вкус книги и мога да обещая, че юни месец нито ще е толкова скучен, нито толкова празен.
Тъй като обичам да чета няколко неща едновременно, първото нещо, което ще направя е да дочета някои от книгите започнати през май месец. Това ще бъдат "Мисис Далауей"на Вирджиния Улф,"The outlander" от Диана Габалдон и "Strom"от Емануел Де Сен Сама (нямам си никаква представа как това се пише на български). Не мога да кажа какво друго ще прочета, тъй като обикновено си избирам книги според настроението, пък и рядко успявам да спазя планираното, тъй като плановете ми и аз просто не се разбираме.