"Короната" от Кийра Кас е последната пета книга на поредицата "Избора". Може би мнението ми е леко непопулярно, но книгата изобщо не беше това, което очаквах и то не в добия смисъл. Мисля, че в 4 и 5 книга историята е значително по- слабо написана. 
Първите 3 книги са сравнително интересни, но със 4 отнасяща се за дъщерята на Америка- Идлин, която бързо трябва да порасне и да вземе титлата, която и се полага. За да направи това, тъй като от цялото кралско семейство тя е най- малко харесваната от народа, се организира Изборът. Имаме 35 кандидата, които в последствие стават 6 и действието основно се върти около тях и принцесата, докато накрая не остава нито един.
Ще започна с хубавите неща в книгата и това ще са развитието на героите и края.
В предишната книга, Идлин беше едно всезнайно, мрънкащо момиче на път да получи короната на едно огромно кралство. Тук я виждаме като по-зряла и разумна, по- интересуваща се, получаваща короната и женеща се според избора на сърцето си. Не мога да кажа,че образа и ми беше любим, но се насладих на това, че няма нужда да я търпя с всичките и "приказни" качества. Тя обаче все още беше решителна и инатлива, но вече взимаше  и чуждото мнение под въпрос и се опитваше   да създаде една връзка между кралското семейство и народа на Илеа.

Едно от двете неща, което не ми харесват обаче е цялото това бързане в книгата. Сякаш на авторката вече и  е писнало от тези книги и се опитва да ги свърши по- бързо. в по- голямата част на книгата Идлин прави неща просто ей така, да има. А да не говорим, че това дори не е основното нещо, което ме побърква в книгата. Това бяха момчетата и в точност драмата. 
Оставащите 6- ма доста бързо стават 3-ма. Един не усеща химията, двама са гейове и бам.
Товва, което ми даваше сили до последния момент т.е последните 30-40 страници е присъствието на Каил. Както всички фенове на поредицата най-много исках да избере него. Между тях просто вече имаше изградена връзка и  взаимно привличане. И двамата бяха готови да пожертват нещо за другия,а момента в който тя го изгони просто надеждите ми потънаха. Разбирам причините и, но ми извучат изкуствени и нелогични колкото и логични да са всъщност. Цялото отказване от този романс ми изглежда принудено и просто с цел да се създаде повече драма в книгата, повече интерес. Драмата е интересно нещо, но тук просто не само, че не беше наложителна, но и не беше добре създадена.
Най-драматичното нещо вероятно в книгата трябва да бъде изборът на Идлин- преводача на финландеца- Ерик. Тя осъзнава по средата, че е "влюбена" в него. Целуват се два-три пъти и химията между тях е вече "явна", а той е нейната сродна душа. 

Изглеждаше ми толкова фалшива, опит да се направи книгата по непредсказуема и интересна. Опит завършващ с провал, ако ме питате. 
Докато четях си говорих с една приятелка, която беше я чела, при което бях оставена да мисля, че се събира с финландеца. Самата идея за това за малко ме накара да зарежа книгата. И предполагам точно заради това, а и заради това, че следва сърцето си съм до някъде съгласна с избора и. 
 Предполагам, че като изключим драмата книгата не беше толкова зле и мога да я приема като подобаващ край на поредицата. А и да не можех, не бих искала друга книга тъй като вероятно ще е по- зле и от тази.