Надявах се това да е книгата, която ще ме разтърси, но уви не. Явно юни месец за ме ще е месецът на половинките, тъй като и трите книги прочетени до сега не ми харесват достатъчно та да им дам 3 или 4 звезди. Тази няма да остане по-назад и въпреки, че съм и дала 4 звезди в googreads тя е за 3.5. 
Самата книга има потенциал и заради това ще довърша поредицата. Идеята е интересна и на моменти завладяваща и вълнуваща, но е недоразвита. Почти всичко е на основно ниво, което се надявам даа се промени в следващата. основната концепция са четирите "еднакви" Лондон, намиращи се в различни измерения. В света има само 2- ма, които могат да преминават през вратите на различните градове и то с магия на цената на кръвта. Различните Лондони  имат добавени различни прилагателни, които да ги различават- Червеният Лондон, Сивият Лондон, Белият Лондон и Черният Лондон. Някой от тях нямат магия, а други имат твърде много.
 Кел е от Червеният Лондон. Там магията е ежедневие, а това че я нямаш- странност. Той е антари и е единият , който може да минава през вратите. 

If red was the colour of magic in balance—of harmony between power and humanity—then black was the colour of magic without balance, without order, without restraint. As an Antari, Kell was made of both, balance and chaos; the blood in his veins, like the Isle of Red London, ran a shimmering, healthy crimson, while his right eye was the color of spilled ink, a glistening black.

Страдайки последиците от малкото му хоби се запознава с Далия Бард- Лила. Тя е лъжкиня, крадла и общо взето прави всичко, което си поиска. Обожавам факта, че имаме силен женски образ като главен герой. Тя е от Сивият Лондон, градът без магия. Замесвайки се с Кел, тя осъзнава, че той е това, което ще я изкара от този скучен жалък живот. Харесва ми, че до сега няма никаква явна химия или идея за връзка в някоя от следващите книги или може би аз не го чувствам така(ще разберем във втората). От запознанството им двамата тръгват на спасителна мисия. От просто познати в един момент се превръщат в най- близките хора един за друг. 
Героите в книгата са леко основни, но са много. Има голямо разнообразие от второстепенни герои, които са важна част от самата книга и беше много интересно да чета за тях и от тях. Нещо, което ми направи доста добро впечатление беше това, че авторката пишеше от много различни гледни точки и по никакъв начин не се обърках докато го четях. Даже съм запомнила повечето герои, като имена и персонажи, което е доста голямо нещо за мен тъй като съм много зле с имена.  
Писането на авторката не направи това, което бих искала. Не ме накара да забравя, че чета или напълно да потъна в книгата, но със сигурност ме накара да искам да се връщам към книгата. 
Силно се надявам във втората да имаме някакво надграждане, защото ако не бих се разочаровала изключително много. Но като цялото книгата беше интересна, добре написана и се надявам, че втората ще е дори по-добра.