Този пост е вдъхновен от събитията случили се преди няколко дни, които ме накараха да преусмисля отношенията си с бългрското кинои да осъзная, че трябва повоче да излизам навън! В две последователни вечери се намирам чакаща да си взема билет в един малък кино салон все още почти празен. Приятелят ми наричащ това кино "моя втори дом" се опитва да ме навие и...
Това е книжен блог... за това днес ще правим нещо, което не съм правила от доста време-->ревю на книга!Прочетох я съвсем наскоро и не очаквах нито да стане толкова бързо нито да бъде всъщност особено интересна въпреки заглавието ѝ и начина, по който изглеждаше авторката на корицата (френската корица е много по-хубава няма съмнение).В крайна сметка очакванията ми бяха опровергани и със удоволствие чета вече втора нейна книга, която вероятно няма да разбера така добре, защото е в оригинал и на мен не ми се занимава да вадя думи.
Втората и книга обаче не е важна в този момент, а тази, заради която тя всъщност получава първата си награда и става известна. Книгата се разказва за умиращ писател написал 23 цели и един недовършен роман, които го правят известнет и познат на читателите. Знае се, че е болен от рядка форма на рак и му остават около два месеца, заради което група журналисти отиват да говорят с него опитвайки се да намерят сензация. Писателят обаче и една дебелокожа маса тлъстини смятаща се за гении и за "най-добродушния човек, който познава". Първите четирима журналисти биват разкъсани на парчета, когато се появява петия- жена на име Нина. Сега е момента да спомена, че той мрази жени, всички. Неизненадващо Нина успява да пробие и да получи това, за което е дошла и още много.
Краят ми е любимата част, честно! Почти цялата книга беше предсказуема малко или много, което не е минус в никакъв слуай, но края е всичко друго, но не и предсказуем. Четейки си най-спокойно безсмислиците, а понякога и гениалните завъртяни фрази от устата на Так (това е второто име на умиращия писател ама първото не го запомних) не усещаш кога историята подхваща друга посока и се озоваваш в края леко объркан, развълнуван, развлечен и разбиращ защо тази французойка има награда за този роман.Няма смисъл да обобщавам, че ми хареса, защото това ревю крещи очебидно, че ми е харесало. Препоръчвам го на всички искащи малко разнообразие, свежест, да размърдат мозъците си и да се забавляват на простотията на хората.
Това е вероятно най-добрият сериал, който съм гледала от доста време, честно! Вчера се изкуших да драсна едно ревю, но беше късно, а аз се опитвам да създам в себе си една любов към сутрините така, че затова ревюто го получавате сега. Накратко:"The knick"(Хирургът) e един от набиращите популярност сериали, чието действие се развива в Ню Йорк в началото на 20 век в...
"Солунският чудотворец" е първата историческа книга, която прочетох и смело мога да кажа, че с най-голяма удоволствие ще продължавам не само да чета нейните книги, но и други исторически романи.Ще започна с това,което не харесах- факта, че никъде не пише каква част от фактите са истински и каква съчинени. Това вероятно е най-големият ми проблем с цялата книга. Просто се обърках дали всъщност нещата, които пише са истински, съчинени или неизвестни на по-голямата част от хората (и интернет също) , защото прочетох, че авторката прави винаги доста задълбочено проучване преди да пише. Разбирам, че това все пак е нещо случило се в миналото и няма как да знаем всичко минута по минута, но бих предпочела ако поне знаех, кое е истина и кое не е. Между другото питах госпожата ми по история и тя потвърди това, което си мислех(че значителна част е художествена измислица), но пък ми препоръча авторка, която пише напълно дастоверни работи- Вера Мутафчиева, която с голямо удоволствие скоро ще прочета.
Това, което ми направи впечатление беше колко добре си е изградила героите, как гладко се движи историята и как всъщност стилът и на писане ме караше да се чувствам като пряк свидетел без много описание и детайли.
Очарована съм от това, че успя да ме накара да симпатизирам на героите и да очаквам обрата в сюжета с голямо нетърпение. От доста ввреме нито една книга не го е правила и още повече- не ме е караала да стоя по нощите само и само да разбера дали някой от Асеневците ще оцелее и кого да напсувам като го намерят мъртъв.
Като цяло ми хареса, че представи истрията в една различна светлина за мен поне и че със сигурност остави нещо в главата ми, което е рядко срещан допълнителен плюс.Много ми хареса и се радвам,че я прочетох.
П.С. ако някой е чел Мутафчиева ще се радвам да чуя мнението му.
