Нека си говорим за кино

февруари 24, 2017


Този пост е вдъхновен от събитията случили се преди няколко дни, които ме накараха да преусмисля отношенията си с бългрското кинои да осъзная, че трябва повоче да излизам навън!

 В две последователни вечери  се намирам чакаща да си взема билет в един малък кино салон все още почти празен. Приятелят ми наричащ това кино "моя втори дом" се опитва да ме навие и за утрешна прожекция и се вайка с кого да отиде като му откажа. Залата не е особено пълна при първия филм, но за сметка на това при втория има хора седящи по пода.Въпреки, че не се яде, ако се заслушате лесно ще чуето хрускането и шумоленето на пакетчета някъде около вас. За пръв път от "11А" гледам български филм и се заливам от смях! Жената седяща на предния ред също, въпреки че е на най-плоските шеги. Плясканията...Боже! Сякаш не свършват. И добре че! Хората седящи навсякъде около мен втренчени в големия екран поемат думите изречени със сърце и душа като сухи гъби. Може и да не са от сърци и душа, от къде да знам ,то и няма значение, защото постигнаха  целта си- накараха публиката да ги почувства, насълзи очите ни и ни пусна да си ходим с тях в нашите сърца. Вероятно затова седя в това полу-празно метро в девет вечерта с телефон в ръка усмихваща се и мислеща за следващото ми посещение.

 "Докато Ая спеше" беше на пръв поглед безобиден филм, който не ме впечатли особено и основно отидох, защото се бях съгласила предварително плюс, че беше безплатен. Това е един от филмите представени на фестивала "Златна роза" и има защо. Самият той се върти около актьори и се снима в театъра, показващ задкулисните проблеми, които се случват на много, много хора от този бранш. Както каза главният актьор след филма "почти автобиографична история".
Резултат с изображение за докато ая спеше  Нещо интересно за филма- момиченцето играещо в него се казва също Ая и всъщност се оказа, че не филма е кръстен на нея (както аз реших докато го гледах), а е станало съвпадение. Също така един друг интересен факт е че във филма присъства те казаха плъх, аз плъхище, което всъщност е живяло и е било отглеждано от режисьора на филма, щото що не?!! На снимката в дясно ще видите втората ми любима сцена и не не знам дали наистина рицари са яздили след кола в центъра въздържах се да попитем, макар че наистина много исках.
 Ако искате добре направен филм, с интересно действие и добро посление, със забавен и смислен диалог и който ще ви накара да почувствате-гледайте "Докато Ая спеше" и в случай, че искате споделете мнение с радост ще ви отговоря (ако разбера как най-накрая).

 Вторият филм, който всъщност беше първият само ще го спомена, защото поста ми стана доста дълъг плюс, че не искам да се впускам в обяснения и многословия, а да ви оставя да го видите и прецените сами.
Резултат с изображение за маймуна филм Първо беше страшно забавен, добри актьори, интересна и добре изиграна завръзка и като цяло сюжет и най-вече това, което филма казваше макар, че на пръв поглед изглеждаше сякаш не казва нищо, беше смислено и добре поставено. Показващо ни как винаги имаме избор и е важно да направим добрия избор, приемайки и преудолявайки трудността му. Насълзих се докато го гледах! Казва се "Маймуна" и си заслужава двата часа.

Човек ще реши, че имам нещо за Юлиян Вергов, което не че не е така, ама със сигурност не е нарочно.И в двата филма той участва като по-познат актьор, защото много другите са дебютиращи или непознати на младите като мен, което е тъжно, но за съжаление факт.

Това е от мен иначе, забележети цели два поста тази седмица!! Мисля да направя нещо като поредица от това, за филми/пиеси, които не са мейнстрийм и съм гледала, защото не знам искам... Знам, че напоследък става повече филми отколкото книги ама изобщо не ми се чете нещо и все като ми стане скучно някой филм/сериал търся, а не взимам книга, в което ми е грешката. Надявам се другия месец да не е така наистина! Приятен уикенд от мен и ще чуете от мен по някое време другата седмица сигурно.




























You Might Also Like

0 коментара