"Солунският чудотворец"- Мутафова ревю
февруари 03, 2017
Подозирам, че обещах в предния пост да съм първо по-активна февруари и втора да направя ревю на тази книга веднага щом я свърша. Не е точно веднага, но и това е напредък, тъй като доста често забравям и не пиша ревюта щото що.
"Солунският чудотворец" е първата историческа книга, която прочетох и смело мога да кажа, че с най-голяма удоволствие ще продължавам не само да чета нейните книги, но и други исторически романи.
Ще започна с това,което не харесах- факта, че никъде не пише каква част от фактите са истински и каква съчинени. Това вероятно е най-големият ми проблем с цялата книга. Просто се обърках дали всъщност нещата, които пише са истински, съчинени или неизвестни на по-голямата част от хората (и интернет също) , защото прочетох, че авторката прави винаги доста задълбочено проучване преди да пише. Разбирам, че това все пак е нещо случило се в миналото и няма как да знаем всичко минута по минута, но бих предпочела ако поне знаех, кое е истина и кое не е. Между другото питах госпожата ми по история и тя потвърди това, което си мислех(че значителна част е художествена измислица), но пък ми препоръча авторка, която пише напълно дастоверни работи- Вера Мутафчиева, която с голямо удоволствие скоро ще прочета.
Това, което ми направи впечатление беше колко добре си е изградила героите, как гладко се движи историята и как всъщност стилът и на писане ме караше да се чувствам като пряк свидетел без много описание и детайли.
Очарована съм от това, че успя да ме накара да симпатизирам на героите и да очаквам обрата в сюжета с голямо нетърпение. От доста ввреме нито една книга не го е правила и още повече- не ме е караала да стоя по нощите само и само да разбера дали някой от Асеневците ще оцелее и кого да напсувам като го намерят мъртъв.
Като цяло ми хареса, че представи истрията в една различна светлина за мен поне и че със сигурност остави нещо в главата ми, което е рядко срещан допълнителен плюс.Много ми хареса и се радвам,че я прочетох.
П.С. ако някой е чел Мутафчиева ще се радвам да чуя мнението му.
"Солунският чудотворец" е първата историческа книга, която прочетох и смело мога да кажа, че с най-голяма удоволствие ще продължавам не само да чета нейните книги, но и други исторически романи.
Ще започна с това,което не харесах- факта, че никъде не пише каква част от фактите са истински и каква съчинени. Това вероятно е най-големият ми проблем с цялата книга. Просто се обърках дали всъщност нещата, които пише са истински, съчинени или неизвестни на по-голямата част от хората (и интернет също) , защото прочетох, че авторката прави винаги доста задълбочено проучване преди да пише. Разбирам, че това все пак е нещо случило се в миналото и няма как да знаем всичко минута по минута, но бих предпочела ако поне знаех, кое е истина и кое не е. Между другото питах госпожата ми по история и тя потвърди това, което си мислех(че значителна част е художествена измислица), но пък ми препоръча авторка, която пише напълно дастоверни работи- Вера Мутафчиева, която с голямо удоволствие скоро ще прочета.
Това, което ми направи впечатление беше колко добре си е изградила героите, как гладко се движи историята и как всъщност стилът и на писане ме караше да се чувствам като пряк свидетел без много описание и детайли.
Очарована съм от това, че успя да ме накара да симпатизирам на героите и да очаквам обрата в сюжета с голямо нетърпение. От доста ввреме нито една книга не го е правила и още повече- не ме е караала да стоя по нощите само и само да разбера дали някой от Асеневците ще оцелее и кого да напсувам като го намерят мъртъв.
Като цяло ми хареса, че представи истрията в една различна светлина за мен поне и че със сигурност остави нещо в главата ми, което е рядко срещан допълнителен плюс.Много ми хареса и се радвам,че я прочетох.
П.С. ако някой е чел Мутафчиева ще се радвам да чуя мнението му.
0 коментара