A coven of oposites

От сега да ви кажа това не е пост свързан с книги (то не, че напоследък има много свързани с книги), но за сметка на това ще ви разкажа на бързо(надявам се) за пътуването ми до една горе-долу непозната страна, дори и за нас, въпреки че е наша съседка. Не е Гърция или Турция от сега в казвам, а в част на България наречена "държава" без история и с друго име няма да ходя, така че не остават много опции. Няколко подсказки- езика ѝ е много близък до италианския, парламента ѝ е втората по големина сграда в света и има излаз на Дунав... сигурна съм, че ви затрудних.
 Ако не сте познали, то бях в Румъния- нашата прекрасна съседка на север. Решението ми да тръгна беше направено от споменаването на "замъка на Дракула" в обявата, тъй като като можета да познаете това е единственото нещо, което знам за Румъния- че от там е всеизвестният вампир Дракула (който разбира се знам, че не е вампир, а просто изключително строг владетел харесващ да забива хората на колове). Оказа се обаче, че има много, ама много повече какво да се види от само един средновековен замък на границата на Влахия и Трансилвания наречен на Дракула (бях разочарована от него даже).
 Румъния е съставена от 41 различни области и говори език изключително наподобяващ италианския, защото румънците се смятат за директни наследници на Римската империя, което исторически не е грешно. Всъщност те представляват две тракийски племена обединени на два пъти от двама известни тракийски вожда като в последствие едното попада под властта на Римската империя, а другото се отцепва и няколко века по-късно попада под властта на българите. 

Първият им монарх е Карол I, която е от Хасбургите и се смята за покровител на Румъния заедно с жена си- Елизабет. Той построява румънското шансзелизе, което е с 1 метър по-дълго от оригиналното в Париж и арката наподобяваща на парижката, която обаче е много по-малко от истинската. Заради това много често чуваме Букурещ да е наричан "малкия Париж". 
Столицата е разделена на 5 района като в първият (тоест центъра) се вливат най-много пари и е с най-добра инфраструктура и най-много зелени площи. Имат изключително много музей, но впечатляващото е архитектурата, която е много повлияна от немската и австро-унгарската. Имах щастието да посетя парламента им, който всъщност първоначално е замислен като резеденция на президента им по времето на комунизма- 
Чеушеску.
 Това наистина е втората по големина сграда в света след Пентагона, в която обаче се намира най-големия полюлей. Залите  днес се използват основно за кабинети на действащото румънско управление, така че при нашата разходка не видяхме много. Нещо друго, след обиколката на двореца Пелеш(за който ще ви разкаже след малко) Парламентът просто не беше впечатляващ. Разбира се както обикновено с мен имахме и спънка- на влизане в парламента си забравих личната карта, която ми е необходима ако искам да вляза, та се наложи да търча и да търся автобуса за да си я взема, а екскурзоводката повтори да не ги забравяме поне 4 пъти...
 Замъка на Дракула беше разочароващ, защото всъщност не е замъка на Дракула, а нещо като митница между две области от къде преминават търговци, която пренадлежи на румънските монарси и където Дракула е бил затворник за около два месеца. Също така като средновековен замък е доста пуст и невпечатляващ, като основните помещения са покоите на Мария Румънска(жената на доведения син на Карол I т.е кралицата). Лично не бях впечатлена, а по-скоро отегчена от цялото нещо, но пък в градчето където се намира- Бран по това време имаше пазар и успях да купя повечето от сувенирите си там.Също така там успях и да ям традиционна храна(традиционно унгарска, но както и да е). Предлагаха кухи козунаци и мекици със сметана и бекон като и двете бяха много вкусни и евтини, плюс че не бях яла истинска храна от както тате ме изпрати за Румъния предния ден, тъй че тези ми бяха добре дошли!
 Перлите в моята екскурзия бяха замъка Пелеш- лятната резиденция на Карол I и замъка Пелешор (демек малкия Пелеш). Пелеш е като замък изваден от приказка, с високато кула с голяма тераса и жив плет, с изящни стенописи и стеклописи, с големи градини и красиви статуи. Влизайки вътре просто разбираш, че се намираш в кралски замък! 
Интересното за него е че Карол I там се имал електричество, прахусмокачка, асансьор, кино и отварящ се таван!


Някой от помещенията стигат 16 метра височина с изящни стъклописи и австрийски дърворезби. Замъка е огромен с венициански огледала и полюлеи от италианско стъкло,толкова изящно направени, че ти се струват пласмасови. Километрични червени килими и рисунки направени от жена му, която е свирела на няколко инструмента включително арфа и орган и е написала около 43 тома детски приказки.Библиотека с тайна врата пълна с над 700 тома книги и още много, много стаи, които си заслужават дабъдат не само посетени, но и снимани, което аз не направих, защото реших, че няма да ми стигнат парите, а ми останаха...
Пелешорчето е другата лятна рециденция, този път обаче на сина на Карол. Тя е подарена на Фердинан  и Мария като сватбен подарък, който да обзаведът заедно и да скрепят брака си. Всъшност я обзавежда само Мария, което се вижда в стаите украсени изключително елегантно, семпло и с много вкус. Всяка стая е различна и един нормален човек може да си представи живота си в нея, заради красотата на простотата ѝ. Просто ако не знаех, че е на кралска особа не бих си го и помислила.Има дори и стая нарисувана в златни лилий от Мария, която е подарила на мъжа си казвайки, че му дава с нея сърцето си. Замъка в Бран също е нейн и тя ходи там през лятото, както и в Балчик, където има замък също и където е оставено сърцето ѝ тъй като е било мястото, където тя намира спокойствие най-накрая в живото си.
 Трябва да ви кажа, че три дни не ми бяха достатъчни да разгледам Румъния и като се прибрах имах чувството, че не съм тръгвала. Съседкато ни наистина е много, много красива и има с какво да ни впечатли. Историята и е богата и интересна не само в историческите докумнти, а и в сградите останали от различните епохи, през които е минала. Лично съм много доволна и изключително щастлива, че успях да я посетя, видя и да науча много нови неща.

П.С. съжалявам за дългия пост, дано ви е бил интересен обаче :))

Започнах най-нашумялата българска книга вчера и преди малко буквално я свърших. Чудих се дали първо да не се оставя малко да се отърся от книгата преди да пиша ревю, нали знаете да събера мислите си, но се оказа, че знам перфектно какво да ви кажа. 
 Хората, които ме следят в GD вероятно са видяли реакциите ми докато четях, с което можето да разберете, че не и бях особено голям фен в началото. За тези, които не правят това ще кажа, че споменах много от нещата, които ме дразнеха, бяха клиширани и невероятно предвидими- като започнем от това, което си мисли Ксения докато разглежда и стигнем до този, в когото се влюбва- най-голямата изненада от все. Всичките ми забележки са все още валидни, но свършвайки я сякаш разбирам защо толкова се говори за нея и мога да намеря едно две добри неща.
 Стилът на Владимирова не е най-добрият, който съм срещала, но и със сигурност не е най-ужастният като се има впредвид, че като оставях книгата и се захващах с нещо друго умът ми все се връщаше към Ксения. Това обаче не означава, че в началото, а и не само там, всичко не беше изключително мъчно. Всяка страница ми вървеше от бавно по-бавно, а и не бях особено впечатлена. Много от "мислите " на Ксеня ми изглеждаха изкуствени- описанията на сградите, стаите и тнт. Струваше ми се, че е като ходеща енциклопедия, а не като отвлечено момиче на другия край на света. Знаеше всичко от какъв материал е както и стил, което просто ми показа, че авторката си е направила добре проучването, което от своя стррана ме прави изключително щстлива, защото достоверността е повече от важна. Мисля, че трябваше да представи знанието си по малко по-деликатен начин, а не всичко на едно място. Разбира се имаше моменти, в които беше уцелила в десетката. Смъртта на пророчицата, момента със Зоя след като изказа речта на помена (прочелите сигурно се сещат за какво говоря, не искам да спойлвам всичко), Зоя, виденията и света им. Имаше неща, които бяха добре замислени и създадени, като света ѝ и историята, но имат нужда от усъвършенстване и малко повече детайли, но мога да ги преглътна, надявайки се, че ще са във втората книга. 
 Споменавайки Зоя трябва да кажа, че това вероятно е единственият герой, който ще запомня повече от два часа след прочетеното. Главният ми проблем бяха героите. Свикнах да чета за многопластови и богати герои с характери, а тук малко или много имаше  това само Зоя. Много от героите, въпреки че бяха главни останаха непознати за мен, а имах чувството и за Ксения. Видях, че има наченки на развитие в много от тях, така че се надявам във втората книга да видя това, защото иначе ще е наистина голяма загуба.
 Освен това се надявам и историята да се промени и да отиде към малко по-голяма непредвиденост и оригиналност. Харесаха ми виденията, добра идея са. Ордена също. Но йерархията, законите, подреността ми куца и мога да я оприлича на тази на още поне 2 книги. Лично съм чела произведения, където се забелязва чисто копиране, но в последствие то изчезва, така че със сигурност се надявам и тук да спре да се прокрадва. Мисля, че би било и от полза ако авторката се опита да направи диалозите си малко по-българско звучащи, защото значителна част ми се струваха като преведени от английски, а не много от тези преводи са успешни и звучат като хората. Между четиримата обаче диалозите и се получаваха всеки път и всичките фразеологизми със сигурност ми направиха впечатление и спечелиха точка от мен. 
 Като цяло, не мисля че книгата е лоша, но има доста неща, коита имат нужда от доизглаждане/поправяне/премахване. Изключително се радвам, че има съвременни български автори, които на всичкото отгоре се занимават и с фентъзи и се надявам Владимирова да продължи да пише и усъвършенства. Преди да свърша- харесах плот туиста накрая! За това говоря- неочаквани работи, а не едно си баба знае едно се бае. Ако се чудите дали ще прочета втората книга, то отговора е да и то възможно най-скоро.

Алелуя, най-накрая почетох нещо този месец и даже пиша ревю...човек ще рече, че нещо съм болна. Разбира се, това не е единственото нещо, което прочетох (четох и Вежинов, ама той е за душата, не за анализи).
 Но да се върнем към втората книга от предицата на Браун- трябваше да я прочета много, ама много отдавна. Защо, се питате сигурно- защото е страхотна. Всъщност, края е страхотен, а другите 300 страници не са толкова прекрасни, по-скоро леко скучни и протакващи. Ако се чудите защо има четири звезди тогава- заради края, беше непредсказуем, мелодраматичен и вбесяващ. Какво друго може един запален читател да иска от край? Той е причината да съм вече започнала и третата книга, така де върши си работата. Давайки мнението си в гудрийдс скролнах в сайта, за да видя и някое друго мнение и попаднах на едно негатино, което веднага ме придърпа към себе си. Винаги като чета нещо гледам негативните ревюта, хубаво е да прочетеш нещо различно, където човека посочва защо това, което ти харесваш на него не му, просто ти отваря очите понякога. Та, в ревюто нещо, с което се съгласих беше, че Дароу винаги, ама винаги, не 100%, а 1000% когато се провали това е в негов плюс. Всички правят някви грешки и умират заради тях, ама Дароу е специална лимонка и не може да умре заради някаква си грешка. Друго нещо, беше тази му сценографираност, не знам как да го обясня по-точно, но е това, че голяма част от това, което прави и казва не звучи натурално, а сякаш той е подготвен като току-що завършил актьор- с лоша игра. не ме разбирайте погрешно, харесвам книгата обаче като сюжет и история, защото героите са от бързо забравящите се. Може би само Рок и Касиус ще ми останат в главата, но другите ще ги забравя по-бързо от колкото недържащите на алкохол се напиват.
 Като сюжет беше добра, даже повече от добра. Сложна и добре уплетена. Единственият ми проблем беше това непрестанно описнаие- не сме в 19 век та това да е модата, спрете се. Толкова пъти четях през пръсти само и само за да стигна до диалог и то не някакви значителни неща, а само уплътнения та да не е 200 страници книгата. Там, където имаше действие беше добра и интересна, пренасяше ме в света си и в момнта като се връщам имам чувството, че съм го гледала на филмче.
 Героите както казах са от забравящите се с няколко изключения. Има много от тях, които биха могли да се развият и да бъдат направени малко по-различни (КХМ мустанг КХМ).Харесва ми, че има нещо като подтема в книгата с по-дълбоко значение и размисли, но може би ако не беше само за Дароу. Като цяло не са нещо специално и значимо, може би в третата книга ще са.
 Какво друго? Обърках се множество пъти с имената и йерархията, беше ми много скучно зааради пълнежите, Мустанг и Рок ме разочароваха и все още вярвам, че Касиус не е такова копеле каквото го изкарват- това ще разберем в третата книга. За сега това е от мен, не е лоше пак повтарям просто нямайте много високи очаквания.

Мислех си да направя някъв ъпдейт хем не съм писала от отдавна хем е баба марта (ЧЕСТИТА БАБА МАРТА МЕЖДУ ДРУГОТО! ЖИВИ,ЗДРАВИ И ПРАВИ!) и след тва отворих блогър и погледнах дали някой от блоговете, които следя не е написал нещо ново и бях затрупана с "какво прочетох през февруари" и осъзнах, че е 1 март, независимо то всичките мртеници на дясната ми ръка.
 Какво правих през февруари е въпросът, чийто отговор се желае най-много в момента. Не казвам четох, защото съм прочела две книги на кръст, което ме кара да искам да се разрева, но дай боже другия месец по-добре!
 Първо двете книги, защото са малко(и са две всъщност, да...)
1."Хигиена на убиец" чието ревю можете да видите ето тук
2."Дъщерята на Калояна", за която ще ви препратя в goodreads, защото така и така не написах ревю тук.
 Хубавата новина е, че искам да прочета много нещо и даже в момента чета 3-5 и затова се бавя плюс, че и на френски имам да чета простотии та главата ме заболява, но няма пълно щастие!
Всъщност гледах много филми и сериали този месец, чиито имена не помня, но в предният си пост писах за два от филмите. Сред сериалите беше "Z:the beginning of everything", което накара наивната романтичка и разумната прегматичка в мен да се сбият. Разочарова ме, което не е лошо нещо със сигурност, защото нямам търпение за втори сезон. Ама Кристина Ричи е БОГИНЯ!
Започнах и "Легион" ама като видях първите два епизода просто бях един голям пас. Какво друго(тук влязох в тегленията да видя кви глупсти съм гледала) за малко щях да забравя-"Black sails", стигнах до трети...четвъти? епизод и го зарязах. Може и да го почна на нова ама това няма да е скоро щото нямам време за бавни развития, въпреки селните им героини сори мотори.
 Филмите няма да ги изреждам само ще кажа, че препоръчвам као искате да гледате нещо домът на киното, защото е евтино, приятно, с хубави и модерни филми същевременно качествени и близо до транспорт, защото е в центъра.(гугълнете го ве)
 Преди да ви кажа чао  и да ви пожелая приятно вечер желая да попитам дали някой е гледал "Elle"/ "Moonlight" , защото се каня ама все не мога да се приканя и желая да чуя нечие мнение ,та ако някой ги е гледал и желае да сподели, коментарите са под поста.

Това е книжен блог... за това днес ще правим нещо, което не съм правила от доста време-->ревю на книга!
 Прочетох я съвсем наскоро и не очаквах нито да стане толкова бързо нито да бъде всъщност особено интересна въпреки заглавието ѝ и начина, по който изглеждаше авторката на корицата (френската корица е много по-хубава няма съмнение).В крайна  сметка очакванията ми бяха опровергани и със удоволствие чета вече втора нейна книга, която вероятно няма да разбера така добре, защото е в оригинал и на мен не ми се занимава да вадя думи.
 Втората и книга обаче не е важна в този момент, а тази, заради която тя всъщност получава първата си награда и става известна. Книгата се разказва за умиращ писател написал 23 цели и един недовършен роман, които го правят известнет и познат на читателите.  Знае се, че е болен от рядка форма на рак и му остават около два месеца, заради което група журналисти отиват да говорят с него опитвайки се да намерят сензация. Писателят обаче и една дебелокожа маса тлъстини смятаща се за гении и за "най-добродушния човек, който познава". Първите четирима журналисти биват  разкъсани на парчета, когато се появява петия- жена на име Нина. Сега е момента да спомена, че той мрази жени, всички. Неизненадващо Нина успява да пробие и да получи това, за което е дошла и още много.
 Краят ми е любимата част, честно! Почти цялата книга беше предсказуема малко или много, което не е минус в никакъв слуай, но края е всичко друго, но не и предсказуем. Четейки си най-спокойно безсмислиците, а понякога и гениалните завъртяни фрази от устата на Так (това е второто име на умиращия писател ама първото не го запомних) не усещаш кога историята подхваща друга посока и се озоваваш в края леко объркан, развълнуван, развлечен и разбиращ защо тази французойка има награда за този роман.
 Няма смисъл да обобщавам, че ми хареса, защото това ревю крещи очебидно, че ми е харесало. Препоръчвам го на всички искащи малко разнообразие, свежест, да размърдат мозъците си и да се забавляват на простотията на хората.

Това е вероятно най-добрият сериал, който съм гледала от доста време, честно!
 Вчера се изкуших да драсна едно ревю, но беше късно, а аз се опитвам да създам в себе си една любов към сутрините така, че затова ревюто го получавате сега.
 Накратко:"The knick"(Хирургът) e един от набиращите популярност сериали, чието действие се развива в Ню Йорк в началото на 20 век в една болница. Основно действието следва персонала на болницата, като всички те и многото им демони показват, че хората не са само добри или зли докато лекуват пациенти от най-различни неща и убиват прасета за да експериментират. От една страна искам да ви спойлна, защото знам, че такова резюме не е много убедително, но от друга не искам да ви развалям преживяването и наистина повярвайте ми заслужава си гледането!
 Както обикновено ми се иска да започна с нещо негативно, но не мога да измъдря абсолютно нищо. Има няколко неща, които ми се въртят в главата, но те с по-скоро прищевки на зрителя, а не проблеми на сериала тъй че няма да бъдат споменати в този параграф.
 Какво му харесах обаче, това ще бъде един дълъг абазац от сега ви казвам.
 Първо историята-  много ми хареса как са създали времето, в което се развива действето. По-голямата част се възхищавах на истинността на декорите и говора на актьорите. Също са се съобразили със съитията случили се по това време, което е люс защото означава, че научих нещо!
 Второ като казах актьорите, тук можете да намерите всякакви герои- от пристрастени към кокаин/хероин и лъжещи монахини до дами от аристокрацията, мафиотски босове и глупаци влюбени в проститутки- героите са във всеки цвят на гамата и не мога да кажа колко щастлива ме прави това. Едно от най-положитените качества на този сериал за мен е голямата палитра от хорски съдби, които ми даде на разположение и за пример. Нито един герои не е направен само добър/лош, но всички биха могли да те накарат да им съчувстваш и беснееш заради тяхната неправда.
 Това ме води на третият плюс- начина, по който са предадени емоциите и създадени проблемите. Виждаме как всички се сблъскват с проблеми, бих казала актуални и днес и се опитват да ги разрешат според мисленето и погледа си. Всички емоции, което тези хора предаваха играейки стигнаха до мен, всички.
 Като цяло сериалът си заслужава времето и го препоръчвам на всички търсещи нещо ново, защото мисля че ще ви хареса, ако не здраве да е!
 Това е от мен, ще пиша скоро отново (вижте,че пиша за втори път този месец вее) и ви пожелавам приятно прекарване на останалата част от ваканцията!(съчувствам ви, аз съм на училище чак другата седмица...защото съм на ски и ще се опитвам да се преборя с параноята си от падане по склонове и лек, ама лек страх от височини!)
П.С. Това е писано в понеделник вечерта и трябваше да го пусна тогава, но забравих да го редактирам вечерта и после нямах хубав интернет затова го получавате сега.