четвъртък, 25 август 2016 г.

8 причини да прочетете "Десет малки негърчета"


От доста време не съм правила ревю, пък и това е автор, който наистина исках да прочета така че се надявам със следващите 10 причини да побутна някой колебаещ се относно книгата. В нито една от долу посочените причини няма спойлери, което не беше особено лесно за постигане.
                                                                             
Enjoy!

1. Агата Кристи и най-вече славата й, която я предшества със сигурност не разочароват. Факта, че се смята за един от майсторите на криминалетата не само на своето време, но и в днешно се потвърждава от един от най-известните й романи, именно "Десет малки негърчета".

2. Писането е типичното за времето си, но за разлика от многото писатели мъже като Койл, които в един момент те отегчават с писането си, при нея нямаше такова нещо. Предполагам, че и краткостта на романа е плюс точно в това отношение, просто защото е твърде къс за да има време да те заинтересува, отегчи и пак да прихване интереса на читателя си по някакъв начин.

3.Сюжета не беше кой знае какво като случки и последици. Още на 27 страница където е песента, всъщност разбираш, че всички ще ритнат камбаната, ако вече не си го знаел със започването на книгата. Работата е там, че ти четеш книгата за да разбереш как, кой, защо. 

4. Честно да си кажа, аз не бях стигнала до един от изводите докато не прочетох резюмето на книгата в goodreads, при което до някаква степен нещата станаха по ясни, но в никакъв случай достатъчно, че да имам някаква теория. Авторката вглъбва толкова много читателя в книгата, че в един момент той осъзнава важното в същият момент като героите.

5.От друга страна обаче, докато четеш не спираш да мислиш "защо?", "как?", "кой?". Едно от прекрасните нещата в книгата е, че не ти поднася нищо на тепсия до самия край. Карате да мислиш заедно с всеки един герой, във всеки едни момент, когато нещо се случва.

6. Героите са една от причините книгата да е толкова харесвана и известна. Написани са по начин, който ги оневинява по една или друга причина, в един или друг момент. Дали защото са набожни, невинни, малоумни или просто са умрели вече те излизат от списъка и читателя остава с мисълта "Добре тези не са, сега нека видим кой ще умре последен вероятно е той."

7. До последната глава няма да имате никаква идея кой е. Това е единственото, което ще кажа.

8. И за накрая, начина по който убиеца следва песничката е меко казано интересен. Въпреки че, се знае как ще умре всеки един от тях изпълнението, а в последствие както казва и убиеца следването на песничката просто е нещо, което той не може да се стърпи да не направи. Фигурките също бях много добре изпипан детайл, особено накрая.

Причините първоначално бяха 10, но като стигнах 8 и се запънах се оказа, че не мога да измисля повече, тъй като съм покрила вече всички все възможни точки. Книгата си заслужава, пък и е само 200 страници, което означава, че няма да отнеме много време. Всички, които не са я прочели, но биха искали да вкусят малко от този жанр да дават най-спокойно, книгата е чудесна.