За разлика от май и за моя най-голяма радост книгите, които прочетох този месец са 
значително повече.

1."Короната"-Кийра Кас
*Няма какво кой знае да кажа, освен че ако искате да разберете мнението ми за книгата ревюто е тук*
2."A daraker shade of magic"- V.E Schawb
*Ревюто на това бебче също е тук*
3."Последната империя"- Брандън Сандърс
*Такаа, дойдохме си на думата. Това бебче няма ревю тъй като го прочетох малко преди да започнат всичките ми изпитвания и глупости свързани с зъвършването. Харесах сложността на книгата. Толкова много герои, събития и всичко това в една единствена книга от 500 страници плюс минус. Не искам да спойлвам нищо на никой, който не я чел затова ще бъда кратка и ще кажа само, че съм възхитена от писането на автора и от надграждането му и най-вече от самата книга.(BTW Вин като силна женска героиня е невероятна, а романса който така леко и постепенно се създава в книгата ми стопля сърцето просто)* Ама края...

4."Златния мост"-Ева Волер
*Не знам какво да кажа за това, освен че беше изключително дразнеща книга на места и невероятно сладникава на други. Да не пропусна и факта, че беше наивна както и леко глупаво написано, ноо... става *                        


5."Iron to iron"-Раян Гродин

*Тази книга я търся от началото на проклетата година и факта, че най-накрая я намерих,ми изпълни сърцето,да не говорим за факта, че самото поредица има още една книга и аз изгарям от желание да ми падне в ръчичките. В блога ми няма ревю на първата кинга, но има на тази ето тук *
6."Scandal"-Линди Смит
*Това любовче е също част от поредица, чиято първа книга много харесах с разликата, че тази ми е в ръцето от месец или два. Аз съм от хората, които свършват поредици много трудно и факта, че свърших тази е чудисно, щото почва да ми втръсва да чета последни книги на книги, които съм чела преди 5 месеца. Общо взето се разказва за Юлия, която има нещо като сециални сили и действието се развива в Съветска Русия, малко след загиването на Сталин. Заради специалните си способности се крие от КГБ (демек руските тайни служби) докато в един момент семейството и не бива намерено и използвано за да изнудва Юлия в КГБ в търсенето на баща и, който има много силни и специфични сили. Там се запознава с Валентин и още двама трима и стават раззни неща, докато в края на първата книга тя и Валентин не биват "спасени" от баща и о отиват в Америка, където баща и работи със ЦРУ. В Америка също има такива хора, които искат да  унищожат същите хора в Русия и най-вече водача им(чийто име не си спомням в момента). Харесах първата книга и работота е там, че не мога да преценя дали първата е по-хубаво написана просто или и двете книги не струват.*
7."Мисис Далауей"- Вирджиния Улф
*Наред с Друговремеца я мъча от почти месец, което е доста жалко като се има предвид, че мизерни 190 страници. Вирджиния Улф има един специфичен начин на писане, който е наистина труден за вникване първоначално, но в последствие те кара да не искаш да спреш да четеш. Това, което най-много мразех докато чете е че в момента, в който аз започнех да чета и то ставаше интересно, наистина интересно все нещо ме караше да спра. Да се върнем на темата, Вирджиния УЛф и начина и на писане, който ще срещнете в по-малко автори отколкото пръстите на ръката ви. Това, което разбрах по трудния начин, беше че тя не ти позволява да четеш нещо ей така, щото ти е скучно или пък през пръсти,щото няма диалог. Цялата книга е свързана, логически свързана и пропуснеш ли ред не разбираш нито от там нататък. Това, което затруднява повече е че няма и глави. 190 странници са написани без нито една глава или посочване на гледната точна от която четем, а там има много. Удивен съм от начина, по който прехвърля през различните гледни точки, карайките да се объркаш на места, но никога не обърквайки себе си. Въпреки скромните 190 страници романа е изключително логически свързан и с сумати философски заключения, направени през погледа на толкова различни,бих казала хора, защото са написани толкова истински. Клариса Далауей е точно това, което не е, а Патрик е всичко останало. Не мога да реша дали брака и с Ричард е грешка или не, но напълно разбирам защо не се е омъжила за Патрик. Всички герои са на пръв поглед много прости и основни, докато не започнеш да четеш размислите им, които разкриват истиноста им и доближаването им до хората. Трудно четиво е, особено ако не харесваш класики тъй че бих го перпоръчала само на хора готови да седнат и да четат не само с сърцата, но и с главите си. *



8."Друговремеца"-Диана Габалдон
*От почти един проклет месец се опитвам да прочета тази книга и вчера в 1 най-после успях. Леко съм разочарована, защото очаквах много повече от това, което получих като се има предвид и колко харесвам сериала. От една страна и аз съм виновна, защото не прочетох книгата за ден или два, дори седмица да беше пак щеше да е по-добре, но от друга книгата изобщо не е перфектна. Да започна с факта, че в близо 900 страници едни 70% са описание, не знам за вас, но аз не съм фен на описанието и тъй като вече ме беше втръснало да я влача тая книга, си признавам че от време на време четях през редовете търсейки тиренца, показващи диалог. Героите ми се струват не достатъчно изградени. Харесва ми, че ги виждаме изпитващи реални емоции, не зависимо какви са те, а не само щастие и еднорози, но имам чувството че това, което ми е дадено в книгата просто не е достатъчно. Целият този романс беше сладък, но не го чувствах, просто не го. Пак казвам може и аз да съм виновна, защото проточих книгата толкова време, но може и да не съм. Няма да експериментирам и да я чета на ново, но ще прочета втората и ще се надявам за най-доброто. И последно, последната сцена в последните 30-50 страници, където Джейми бива взет от червените платна и Клер отива да го спаси, ама първия път не успява и капитан Рандъл се възползва от Джейми по много различни начини.... да, нищо. Добре че е сериала, та да знам кво се случва, защото бях толкова отегчена от книгата та тази част я прочетох меко казано през пръсти.*





Относно TBR ми за юли месец ще кажа едно...нямам никаква представа какво ще чета. Може би малко от списака ми за другата година, защото са да му се невиди 29 книги и то класики, стигащи до 1000 стр на част.

 Това лято ще бъде сравнително интересно или поне се надявам, тъй като за разлика от обикновено да си стоя вкъщи и да си маратонвам сериалите. Като за начало ще се учи това лято, няма к'во. Тъй като смятам да си взема последното ми необходимо ниво по английски юли месец, а по френски първото февруари месец, ще се наложи да уча за разлика от обикновено. 
Много се вълнувам за края на юли и началото на август, тъй като вероятно ще отида в Смолян при една от детските си приятелки, а в последствие може да ходим на море заедно в зависимост как протекат нещата. Което води до следващото нещо, за което както всяка година се сещам месец преди да ходя на море- тялото си и факта, че трябва да спортувам. Силно се надявам това лято да не ме налегне мързела от рано и да успея да сваля някое кило, преди да отида а море и да кача двойно повече.А и да не сваля, к'вот такоа, другата година xD. 

Това стана супер дълъг пост, тъй че спирам до тук. 

П.П да не забравя малко със закъснение,но ЧЕСТИТО ЗАВЪРШВАНЕ НА ВСИЧКИ И ДА СИ ИЗКАРАТЕ ГОТЕНО МОТЕНО ЛЯТОТО, най-вече да не мислите или стресирате за училище. 
                       
                                                                                         - Много любов, Светла