Ограбиха ме...#Blogmas 12
декември 13, 2016
Днес ще си говорим за коледни традиции, щото нали казах, че ще пиша повече "коледни постове и по-малко за неуспешните ми опити в живота", да не сте казали, че не съм опитала. Честно да ви кажа не знам какво да кажа за традициите, тук в България сякаш всяка е различна при всяко семейство. Едни ядат баница с късмети на коледа, други на Нова година. Има и такиз дето на Коледа слагат левчето, на Нова година късметите- не знам, не знам всяка година се бъркам повече и повече. Факта е, че се яде баница и се намират левчета,това е традицията другото да го оставим по-назад. Единствената традиция, която едва ли някой някъде бърка е сурвакането, защо ли?!
Също така, това със ястията- брой, вид не. Знам, че при нас ястията трябва да са постни и ще ви излъжа ако кажа, че знам дали наще са била постни миналата година. За брой да не си говорим, някой спазва ли ги тия неща?
Радвам се, че поне вси още имаме коледуване и лазаруване като празници, въпреки че обикновено се организират в селата, не големите градове. Но пак по-добре коледари да ми тропат на вратата отколкото някви глупави дечица за Хелоуин (не ме разбирайте погрешно, фенка съм на Хелоуин ама поне като ще почитаме нещо чуждо, нека не забравяме нашето и го качим на малко по-висока позиция)
Кога украсявате елхи? Кога започвате да украсявате като цяло? А подаръци? Сякаш ние сме хора на последния момент/месец. Аз не познавам никой, който да започне да купува подаръци за коледа от ноември. Това за традиция броим ли го или?
А това на Нова година с тез списъци, от рода на какво ще подобря догодина и тнт-лъжа е , долна лъжа. защо изобщо трябваше да го вкарваме това като "традиция"?!
Ще ви кажа обаче, коя е моята любима традиция освен факта, че традиционно празнуваме Коледа и Нова Година, не защото виждаме голям смисил в тях/вярваме в Христос. Любимата ми традиция е сурвакането. Как винаги уча някакви стихчета сутринта преди 1 януари за да ми се смеят после.
Като цяло какво да ви кажа, това което сме имали/имаме като традиции бавно, но сигурно започва да се губи и да се слива с мащабното, което просто ме натъжава. Спирам до тук, защото не искам да ходя в дълоки места в такъв хубав ден. Това е от мен, ще пиша утре.
Бб
0 коментара