Нали знаете, че за мен ваканцията започна от рано и за това като днес взех подаръка на брат ми започнах да опаковам. За разнообразие не беше ситуация "ръцете ми пречат" както е обикновенно, може нещо най-накрая да съм се научила да правя, но пак не беше проста работа и не мина без една-две псувни от моя страна. Имам и още няколко подаръка за опаковане, но за тях ще ми трябват още няколко  неща плюс, че единия тепърва утре ще го взема тъй че утре подготовкта а продължава.
 Както казах вчера в  кратката ми вметка за "Ритуалът" вероятно ще го свърша скоро и го направих. Всичко, което казах вчера е така- героите са плоски, историята дала идеята и началото на книгата е добра, но по-голямата част от това изградена над нея е пълна простотия. В началото бях с много добри намерения към книгата и я започнах с огромно удоволствие. Въпреки, че прочетох много ревюта доста, повечето от които с негативна нотка се абстрахирах от тях и смятах, че говорят глупости- съжалявам да кажа това, но сега когато прочетох тези 500 страници съм съгласна от части с много от тях.
 Първото нещо, което ми направи впечатление бяха героите. За хората, които не следят блога ми ще кажа, че последната книга, която прочетох тази година беше на Вежинов и като скачаща от един български автор на друг няма как да не си направя сравнение. Тук не говоря за сравнение в история, жанр или нещо подобно, а в начина, по който са изградени героите. Вежинов ги беше идеализирал и направил като реални образи. Имаха нещо, което е важно за всеки герои- постоянен епитет и имаха малко, но поне някакво личностно развитие. Най-важното за мен- имаха сложност. Имаха дълбока и сложна психика, която беше изразена и загатната в книгата и която е нещо характерно за човека. В тази книга имаше 3- ма герои със сложна и реалистична психика, трима това е. Освен това хероите бяха безхарактерни в по-голямата част и скучни. Явно е, че автора се опитва да създаде някаква химия между двамата главни герои, ама тази химия за мен беше изкуствена и насилена.

 Друг проблем имах с логиката и последователността на цялото нещо. Героите достигат до някакви факти, които аз просто не виждах и не знаех как се появяват. Всичко се чете толкова бързо,че в края нищо не ти остава в главата, а това не е майсторлъка. Това, което не очаквах най-много, а е така е че същност книгата е сглобена от факти и теории, като пъзел. Нещата са добре нагодени за да могат героите да стигнат до "истината", което не беше плюс за мен. Като добавя и че на места ми напомняше за част от "Лара Крофт","Индиана Джоунс" и дори "Свръхестествено" мисля,че в основния пласт на книгата липсва оригиналност.
  Това, което ми хареса обаче, е корицата- наистина е великолепна и ако не беше тя вероятно дори не бих пресегнала към книгата. Историята дала начало на книгата, защото съм възхитена от всичко преди нас и книгата със сигурност запали любопитството ми. Научих нещо ново, но ако ми беше предложено по друг начин вероятно щях да запомня повече от книгата. Въпреки големия си размер,книгата се чете бързо и лесно, което е колкото плюс толкова и минус. И за завършек ми харесва това, че вече и български автори правят опити за такъв жанр книги. Като цяло е похвално, че има български съвременни автори, които публикуват и не се оставят да бъдат подминати. Продължавайте в същия дух!
 Поста стана много дълъг, така че оставям всички теми за подаръци за утре. Надявам се всички да започвате да усещате коледата, въпреки че няма сняг.Това е от мен и до утре.
Бб