Първо започвам с голямо извинение, тъй като днес имах намерение да дам старт на леко по-насочените към Коледа постове, но все още това, което чакам не е пристигнало (пристигнало е тоест обаче аз не си бях вкъщи, следователно утре да се надявам, че го донесат най-накрая). Тъй като нямам зелена светлина все още ще си говорим за деня ми, който беше нещо коренно различно от обикновено. Интересното днес беше, че не бях на училище (не съм бягала, не си правете изводи- това не означава, че не бягам де). Във вторника ми звъннаха от организацията, в която бях доброволец през лятото (имам пост за нея, който не е особено мил) и ме помолиха ако мога да отида да помагам за театрално представление. При което аз разбира се съм моментално навита- руски, физкултура, два часа с жена, която мачва червено с бордо и си пийва през междучасията и тест по математика, някак си да не се съглася на спасение няма да е мислене на трезвещо мислещ човек (или български ученик). Обаче в следващият момент се усещам, че аз няма как да си извения отсъствията и тръгвам да отказвам, при което тя веднага ме спира с изречението "Ама аз мога да ти напиша бележка, кой мислиш пише на балерините, хореогравката..." и това просто закова пирона изцяло, беше черешката на моята прекрасна шоколадова торта.
 Сега преди да продължа да ви кажа за хуманизма. Значи нали не съм на училище решавам да съм ползтворна за разнообразие и да сетна да си намеря материала за презентацията, в която САМА се набутах. Ако не съм споменавала, темата, която САМА си избрах е  "Образованието през ренесанса". Да, смейте се, давайте и аз бих. И аз бих се смяла на простотията си ако осъзнавах, че е простотия. Това, което аз осъзнах много, много късно беше факта, че ренесансовото образование е буквално еквивалента на тъмната материя и аз тръгнах да го проучвам доброволно, глупост та края не може да и се види. Та, от нека кажем 9 до 13:30-14 аз четох, писах, правих и струвах и трябва да ви кажа, че вече имам 2 готови слайда (ако броим началото и края-четири ). Също  така реших, че ще правя презентация и за Кромуел за да получа 6 по история, защото тази за образованието е за клуба по история и нямам избор в правенето й и няма да получа оценка. Най-забавното от всичко- взимаме за Кромуел следващия урок (демек другата седмица), а имам история във вторник. Просто...ми пожелайте късмет, много късмет, ще ми трябва.
 Обратно към театралното представление, общо взето беше 4 часа, в които аз търчах и усмирявах почти 20 деца. Не беше зле, обаче си пропуснах тренировката, което ми развали настроението и първият час и половина беше най-отегчаващото нещо, случило ми се в последния месец-два. Това, което не очаквах беше колко бързо минава един час, когато 16 деца искат вниманието ти.
  Като цяло това беше и въпреки това, че си стоях вкъщи се чувствам невероятно уморена, затова това е краят на поста ми и ще пишаутре.
 Бб