Щях да припадна в метрото... #Blogmas 8

декември 09, 2016

Резултат с изображение за blogmas day 8
Днес смятам да бъда кратка и ясна, тъй като въпреки че е петък аз отново съм вкъщи и сега ще повторя "любимата" си фраза този месец- изморена съм. Това явно е някъв страничен ефект от ползотворността, която ме е хванала напоследък, може и да не е. Не знам, не ги разбирам аз тея. Може и да е заради деня, това вероятно ви се струва леко странно- в петък изморен?! Не трябва ли да кипиш от енергия, желание и най-вече пари за пияно парти?! Ами предимно между мен и пиенето има много пречки напоследък и все не можем да се насладим един друг на спокойствие, тъй че не и второ петъка е изморителен най-вече, защото предметите ми в училище убиват всеки път по няколко хиляди от вече неимоверно малко останалите ми мозъчни клетки. Просто в петъка не мога да определя дали програмата ми е най-отвратителната или най-скучната през цялата седмица. Та, в следствие на всички по-горе посочени фактори и също така на факта, че съм от женски пол родена със специфичните части на женският организъм, аз бях на крачка от припадане в метрото (само не съм припадала и повръщала в метрото, не че не ми се искаше ). Цялото нещо започна да се случва в последния час, а именно моят най най-любим- руския. Коремът започна да ме реже и не си намирах място, единственото ми желание беше да легна, но уви съдбата не беше предвидила това за мен. След приключването на часа, аз излязох и се запътих към метрото възможно най-бързо, даже тичах подир един трамвай! При което в момента, в който се качих в метрото настъпи моя ад. Не беше препълнено за разнообразие и добре че щото като нищо да бях повърнала в нечия качулка. 20 минути стоях права на една от вратите, чакайки едвам едвам, с последни сили да спре проклетото метро на моята станция. Тези 20 минути ме се сториха по-дълги от "Война и мир". Първите 10 минути не бяха толкова зле и после от никъде започнаха за ме удрят едни топли вълни и като съм 2 спирки преди моята някакси няма смисъл да си сваля всички дрехи, демек половината ми гардероб, от гърба и развивам само шала си. Черешката на тортата беше, когато ме заболя главата, започна да ми се вие свят и пред очите ми започнаха да си заформят чени петна. Като човек, на когото му се е случвало да припада, просто нямаше как да не забележа колко близко съм до това. Слава богу, метрото малко ускори и не успях да се свлека като чувал с картофи на вратата. Прибрах се зъзнеща, но поне студа ме удряше в лицето, най-вече носа, и смекчи болката в корема ми. Това е най-интересното, което ми се случи днес. 
 Относно коледните постове, утре ми идва доставката, НАЙ- НАКРАЯ, така че не се притеснявайте от утре ще си говорим малко повече за Коледа и малко по-малко за това за мен и несполучливитте ми опити в живота. 
Това е от мен за днес, ще пиша утре.
Бб

Share This Story

Tags:

You Might Also Like

0 коментара