понеделник, 19 декември 2016 г.

Вечни коледни класики 2 #Blogmas 18

Резултат с изображение за blogmas day 18
Вчера за филми днес за музика ще ви говоря, въпрeки че вече сигурно ви е втръснало от всичките препоръки(които най-вероятно се припокриват при това).Из целия пост ще видите песни, които са теметични и придават атмосферата на Коледа.
Прочетох "Нощем с белите коне", следващите няколко пасажа са посветени изцяло на нея.
 Това, което не очаквах е да не я почувствам, като се има впредвид, че самата книга е емоционална и тъжна. Изключинелно меланхолична и даже страшна на места, но не нанесе удара по нестабилното ми емоционално състоянеие, който очаквах и това ме притеснява най-вече. Въпреки това ми харесва. Харесват ми героите. Вежинов се е опитал максимално да доближи българския човек с героите в книгата си и да го представи там. Нещо друго, което ми допада е че всички са реалистични и с характер (независимо дали всъщност са безхарактерни). Донка е готината, Криста- срамежливата, Сашо- доброто момче, а Кишо- непризнатия гении.Всички тези герои са хора, чиито личностно развитие читателя вижда в едни скромни 400 страници, което допълнително доказва, колко бързо може да се промени един човек и колко бързо преминава живота. Бъдейки толкова различни, всички си приличат по нещо, което е  и основна тема в цялата книга- самотата.
 Впечатлена съм наистина от дълбочината, до която стига не само в героите си, но и в описанията си, символиката, която влага в книгата и всички тези привидно не означаващи нищо малки всекидневни действия.
 Предполагам, че даже можем да сравним тази книга с живота, защото четем и чувстваме всички онези моменти, които сме или ще преживеем. Научаваме всички онези истини,които сме игнорирари толкова много. Може би даже започваме да разбираме хората и да си отговаряме на толкова много въпроси свързани с тях като цяло.
Тази книга ми говори по толкова много начини, че речника ми е беден да обясня. Разбирам защо Вежинов е толкова хвален и се надявам скоро да прочета още нещо негово, кето да допотвърди това ми разбиране.
 Като цяло, това е един дълбок роман, който казва,потвърждава и разъснява всичко оново, което повечето от нас вече знаем,  макар и не напълно съзнателно- всичко влияе на всички. Като моя първи български роман, мога спокойно да кажа, че му се насладих и достигна очакванията ми.
Между другото разбрах защо се казва така и съм изненадана, най-вече защото тепърва след приключването на книгата започнах да сглобявам парчетата от прочетеното и осъзнах, че тези "бели коне" се споменават макс 5 пъти и щом са на корицата на този така познат български роман, представете си смисъла вложен в тях.
 Също така днес изкарах 6 по химия и има някаква недежда за 5 за срока. също г-жата ми по френски отсъства до края на седмицата, кето автоматично означава,че в сряда ще съм от 2 час и няма да правим тест на думи, защото това щеше ептем да намали шанса ми за 5 за срока. Казвам ептем защото ще ходя на олимпиадата по френски и ако не мина на втори кръг дори 5-а ще е чудо да получа.
Какво друго да ви споделя за прекрасния си ден- започнах нова книга. "Ритуалът" от Радко Пенев и имам големи надежди за нея. Обожавам корицата и съм вероятно още по-голям фен на историята и архелоогията като цяло, тъй че наистина ама наистина се надявам да си струва и да ми хареса.
Резултат с изображение за bye gifs Сега обаче спирам, защото искам да си дочета книжката и да си лягам, че утре за класно трябва да чета.
Бб